Определение № 2014 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от П. В. Н., чрез адвокат Т. Т., срещу решение № 197 от 04.11.2024 г. по в.гр.д.№ 212/2024 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 85 от 16.01.2024 г. по гр.д.№ 1479/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Н. срещу К. Ц. Ц. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск - за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът не е собственик на недвижим имот – апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 74 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 37 кв.м., с адрес [населено място], район С.,[жк], [улица], ет.1, ап.1, възложен му с влязло в сила постановление за възлагане от 19.10.2021 г. по изпълнително дело № 395/2015 г. на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№ 826 и район на действие Окръжен съд-Пловдив. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор от насрещната страна К. Ц. Ц., чрез адвокат З. З., с който се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от П. В. Н. против К. Ц. Ц. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на описания по-горе недвижим имот. Правният интерес от иска се обосновава с твърдението на ищеца, че е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 15. 05. 2008 г., сключен с нотариален акт № 122, том 2, рег. № 1671, нот.д. № 320/2008 г. на нотариус Светла Йорданова, както и с твърдението, че издаденото за имота, в полза на ответника, възлагателно постановление от 19. 10. 2021 г. по изп.д. № 395/2015 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков не е породило вещноправно действие, тъй като публичната продан е била проведена незаконосъобразно – в нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК, по отношение на единственото жилище на ищеца.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения, че ищецът е обжалвал както насочването на принудителното изпълнение към процесното жилище – с твърдения за допуснато нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК, така и постановлението за възлагане – отново с твърдения за незаконосъобразност на същото поради провеждане на принудителното изпълнение по отношение на несеквестируемо недвижимо имущество на длъжника. Жалбите са оставени без уважение, възлагателното постановление е влязло в сила и е породило вещноправно действие за ответника – купувач на публичната продан. Твърди, че един от взискателите по изпълнителното производство е бил синът на ищеца – с вземане за издръжка, както и че през 2019 г. ищецът се е разпоредил с друг свой жилищен имот в [населено място] с цел да осуети принудителното изпълнение срещу процесния имот и сам да се постави в положение на притежание на единствен несеквестируем жилищен имот.

За да достигне до извод за неоснователност на иска въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че изпълнително дело № 395/2015 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков е образувано по молба на взискателя “Бургойл БГ”ЕООД и въз основа на представен с нея изпълнителен лист от 05.10.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12483/2015 г. на Районен съд-Пловдив, с който длъжниците “Булборг”АД, “Векта”ООД и ищецът П. В. Н. са осъдени, солидарно, да заплатят на кредитора суми в общ размер 1182232.37 лева, включващ цена на доставени и незаплатени горива по договор от 12.11.2014 г. и неустойка, със законна лихва върху главницата считано от 01.10.2015 г., и разноски. С молба вх.№ 4393 от 13.10.2015 г. взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи спрямо притежавани от длъжника П. Н. пет недвижими имота, сред които и процесният апартамент с идентификатор *. Върху недвижимите имоти е вписана възбрана на 28.10.2015 г., а на 14.09.2017 г. е вписана възбрана и върху собствения на длъжника апартамент с идентификатор * и с адрес [населено място], [улица], ет.3. С молба вх.№ 1296 от 08.03.2018 г. от третото за изпълнението лице Г. С. Р. е представена обезпечителна заповед от 07.03.2018 г., издадена въз основа на определение, с което е допуснато обезпечение на предявен от него срещу длъжника П. Н. иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предмет на разглеждане по в.гр.д.№ 595/2017 г. на Апелативен съд-Пловдив, чрез спиране на изпълнението по отношение на посочени недвижими имоти, сред които и процесния апартамент, до приключване на производството по гр.д.№ 2978/2015 г. на Окръжен съд-Пловдив. Изпълнителното производство е спряно от 09. 03. 2018 г. до 28. 10. 2019 г., а искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил отхвърлен. Въз основа на молба вх.№ 5714 от 28.10.2019 г. и удостоверение по чл. 456 ГПК по изпълнително дело № 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 е присъединен като взискател малолетният син на длъжника П. Н. – Н. П. Н., действащ чрез своята майка и законен представител В. В. П., за вземания за издръжка, възлизащи на общо 22607.93 лева главница за периода 16.06.2011 г. - 24.10.2019 г. С разпореждане от 04.02.2021 г., след актуализация на оценката, е насрочена публична продан на процесния имот на [улица]за периода 06.03.2021 г. – 06.04.2021 г., обявена за нестанала с постановление от 07.04.2021г. Насрочената продан е била обжалвана от длъжника Н., във връзка с която жалба изпълнителното производство отново е било спряно от 15. 02. 2021 г. до 7. 04. 2021 г., а жалбата му е била оставена без уважение, включително по съображения, че имотът не е несеквестируем, тъй като длъжникът Н. притежава и друг жилищен имот в [населено място], на [улица], ет.3, и че вземането на един от взискателите по изпълнителното производство е за издръжка.

Насрочена е втора по ред публична продан за периода 20.08.2021 г. – 20.09.2021 г. Насочването на принудителното изпълнение към процесния жилищен имот отново е обжалвано от длъжника Н. с доводи за несеквестируемост на същия. И тази жалба е оставена без уважение по съображения, че жалбоподателят –длъжник не може да се ползва от защитата по чл. 444, т.7 ГПК предвид вземанията за издръжка на присъединения взискател Н. Н. и поради обстоятелството, че процесното жилище не е единственото жилище на длъжника. С Протокол от 21.09.2021 г. за купувач на имота е обявен, след проведено устно наддаване, наддавачът К. Ц. Ц., за предложената от него най-висока цена от 145950.80 лева. С молба вх.№ 5352/04.10.2021 г. длъжникът Н. е поискал спиране на изпълнението спрямо процесния имот, представяйки определение № 5675 от 09.06.2020 г. по гр.д.№ 6068/2020 г. на Районен съд-Пловдив, с което е допуснато обезпечение на предявения от него срещу присъединения взискател Н. Н., действащ чрез своята майка и законен представител В. П., иск по чл. 439 ГПК, за недължимост на сумата 10000 лева, представляваща издръжка за периода м.ноември 2016 г. – м.юни 2018 г., чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1320/2018 г. на ЧСИ Петко Илиев, при парична гаранция от 1000 лева. С молба вх.№ 5464/07.10.2021 г. е представена и издадената на 05.10.2021 г. обезпечителна заповед, а с молба вх.№ 5531/11.10.2021 г. Н. е представил съобщение за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев на основание обезпечителната заповед. С Постановление от 19.10.2021 г. процесния имот е възложен на обявения за купувач К. Ц. Ц. след заплащане на предложената от него цена. Срещу постановлението за възлагане ищецът Н. е подал жалба вх.№ 6178/15.11.2021 г. с оплаквания, включващи и несеквестируемост на имота. Жалба против същото е подадена и от представляваното от него дружество-длъжник “Булборг”АД. С Решение № 176 от 15.02.2022 г. по в.гр.д.№ 3292/2021г. на Пловдивския окръжен съд жалбите са оставени без уважение.

При тези данни въззивния съд е приел от правна страна, че ответникът е собственик на процесния имот на основание влязлото в сила възлагателно постановление, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Приел е, че по силата на чл. 496, ал. 2, изр.1 ГПК купувачът от публичната продан придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. Прието е, че не е налице хипотезата на възлагане на привиден кредитор, тъй като процесния имот е възложен на ответника, който е бил трето за изпълнителното производство лице. Посочено е, че ищецът не се позовава на основанията за недействителност, предвидени в чл. 496, ал.3 ГПК, нито по делото е установено тяхното наличие. За неприложими са общите разпоредби на чл. 26 ЗЗД относно нищожността на договорите, тъй като постановлението за възлагане няма характер на договор за продажба, сключен между равнопоставени правни субекти, а представлява едностранен властнически акт на изпълнителен орган, с който приключва проведената в изпълнителното производство публична продан. С оглед на тази му правна природа, целта на ограниченията във връзка с оспорване недействителността на проданта е тя да бъде стабилизирана, за да се стимулират третите лица да участват в нея. Процесуалните нарушения при провеждане на проданта и несеквестируемостта на възложения имот, на които се позовава ищецът, не са основания за недействителност на същата, нито препятстват вещнотранслативния ефект на влязлото в сила постановление за възлагане. Несеквестируемостта е основание по чл. 435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът да обжалва насоченото изпълнение срещу имота. От тази възможност ищецът в случая се е възползвал, обжалвайки както първата, обявена за нестанала, така и втората по ред публична продан, а също и постановлението за възлагане, с довод за несеквестируемост. Жалбите му са оставени без уважение с постановените по реда на чл. 437 ГПК съдебни решения. Въпросът за несеквестируемостта не може да бъде преразглеждан в настоящото производство. Тя е неотносима към вещноправните последици на приключилата с възлагане публична продан. Обстоятелството, че молбата за провеждане на втора публична продан е била подадена от взискателя след изтичане на срока по чл. 494, ал.1 ГПК, каквито доводи излага ищецът, е следвало да бъде наведено в изпълнителното производство като основание за освобождаване на имота от изпълнение и заличаване на възбраната, съответно за прекратяване на изпълнението спрямо същия, евентуалният отказ за което би подлежал на обжалване от длъжника съгласно чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.

В изложение към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 44 ЗЗД по отношение на властнически акт, какъвто е постановлението за възлагане на недвижим имот, с което се прехвърлят имуществени права.

2. Дали производство по чл. 435, ал.3 ГПК представлява пречка за разглеждане по същество на иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 44 ЗЗД по отношение на постановлението за възлагане на недвижим имот.

3. Следва ли постановлението за възлагане на недвижим имот, с което се прехвърлят имуществени права, да отговаря на императивните изисквания на закона, за да породи транслативния си ефект и прехвърли собственост: страни, коректно проведена процедура по публична продан на недвижим имот, императивно заложена като срокове в чл. 483 ГПК – чл. 496 ГПК, плащане на цена, спазване на срока по чл. 494, ал.1 ГПК от взискателя.

Не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В настоящия случай по поставените в изложението въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, и е създадена трайна практика на ВКС (постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 92 от 18.08.2010 г. по търг. д. № 645/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/2014 г., III г. о, решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и постановените по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, решение № 129 от 22. 10. 2015 г. по гр. д. № 2091/2015 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 85 от 18.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 711/2021 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 6044 от 29.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 4210/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.).Приема се, че публичната продан приключва с влизане в сила на възлагателното постановление. С него купувачът на публичната продан се легитимира като собственик на имота. Възлагателното постановление е акт на несъдебен орган, овластен от закона с правомощия по принудително удовлетворяване на установени по определен процесуален ред притезателни права. Като акт на съдебния изпълнител, постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Нормата определя активната легитимация и основанията за обжалване. По правната си характеристика и последици публичната продан не е сделка и се различава от договора за продажба, поради което за нея не са приложими основанията за недействителност на договорите по ЗЗД. Нормата на чл. 496, ал. 3 от ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред освен в случаите на чл. 490 от ГПК - когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва, и когато имотът е възложен на лице, което не е имало право да наддава, както и при неплащане на цената. Иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане законодателят не е предвидил, такъв иск е недопустим. Целта е да се стабилизира публичната продан предвид полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника и да се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Стабилитетът на публичната продан не се отнася за случаите на продажба на чужд недвижим имот, при които купувачът не става собственик, а действителният собственик може да защити правото си на собственост по исков ред. Не се твърди и аргументира необходимост от промяна на така формираната практика като неправилна, като несъответна на променените общественоикономически условия или по други причини. Обсъждането на поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводите на въззивния съд съответстват на формираната практика по тълкуването и прилагането на чл. 496 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД, поради което не би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

С оглед изхода на делото жалбоподателят П. В. Н. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К. Ц. Ц. сумата 664, 68 евро разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,