Решение № 7146 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16598/2009 г.

Решение № 7146 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16598/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ вр. Чл. 233 от Закон за Министерство на вътрешните работи и е образувано по жалбата на Петко Лалов Иванов от гр. Плевен против заповед № К-8547 от 23.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е нарушена процедурата по изслушването му, не е уведомен за започналото дисциплинарно производство, в заповедта не е посочен текст от закона, сочещ конкретното нарушение и доказателствата, въз основа на които то е установено. Моли за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, Върховният административен съд намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, но неоснователна. С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил на жалбоподателя - държавен служител в МВР, главен инспектор, началник група към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при Областна дирекция на вътрешните работи дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Посоченото в заповедта фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание е неизясняване с необходимата всестранност и пълнота и документиране на обстоятелствата относно: - установяване на самоличността на граждани и длъжностни лица - евентуални очевидци на непристойни действия и поведение от служители на РУ на МВР - гр. Левски на футболна среща, проведена на 31.05.2009 г., - относно отправена заплаха от неизвестно лице срещу полицейски служител -относно допуснато дисциплинарно нарушение от полицейски служител, изразяващо се в превишаване на полицейските му правомощия във връзка с издаване на международен паспорт на малолетно лице. Заповедта е мотивирана с разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 2 вр. Чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 226, ал. 2 ППЗМВР. От събраните в преписката доказателства се установява, че със заповед № 1792 от 16.06.2009 г. на директора на ОД на МВР Плевен, във връзка с постъпили данни за нарушения от посочените в нея полицейски служители, е била разпоредена проверка, за извършването на която е определена комисия, а в състава й е бил включен и жалбоподателят. В срока, определен в заповедта, комисията е изготвила становище, в което е заявила, че не е установила достатъчно факти за неправомерните действия от тези служители в РУ на МВР Левски. Впоследствие със заповед № I-з-1531 от 24.08.2009 г. министърът на вътрешните работи е разпоредил проверка за дейността на Районното управление на МВР гр. Левски, извършена от инспектори от Дирекция "Инспекторат" - МВР, приключила със справка № 4623 от 11.09.2009 г., включваща констатации и относно проверяваните от жалбоподателя данни за нарушения на същите полицейските служители в РУ на МВР гр. Левски. В справката се констатира наличие на нарушение на служебните им задължения, направено е предложение за ангажиране на дисциплинарна им отговорност. Преди приключване на проверката от Дирекция "Инспекторат" - МВР, жалбоподателят е депозирал писмено сведение от 28.08.2009 г., в което е дал обяснения във връзка с начина на събиране на данните по разпоредената му проверка със заповед № 1792/16.06.2009 г. След изготвяне на подробната справка от проверката на дейността на РУ на МВР гр. Левски, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, заповедта на министъра на вътрешните работи за което е предмет на обжалване в настоящото производство. С оглед събраните доказателства, съдът намира жалбата против заповед № К-8547 от 23.10.2009 г. за неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - министър на вътрешните работи, действащ в рамките на предоставените с чл. 228 от ЗМВР правомощия, спазена изискуемата писмена форма, заповедта съдържа предписаното в чл. 246 от ППЗМВР съдържание. Фактическите основания за нарушаване на служебната дисциплина се съдържат в обжалвания акт, който сочи и правната им квалификация, както и приложимото в случая по вид и размер дисциплинарно наказание според чл. 226, ал. 1 от ППЗМВР. Следва да се приеме за основателно възражението, че заповедта не е правно обоснована с разпоредба на Закон за МВР, т. е. установеното деяние не е изрично квалифицирано като дисциплинарно нарушение според нормите на закона. Дисциплинарно наказващият орган директно е посочил за установеното от него дисциплинарно нарушение - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, както и системни маловажни нарушения на служебната дисциплина - чл. 226, ал. 1, т. 2 3 от ППЗМВР, приложимото според ППЗМВР дисциплинарно наказание - "писмено предупреждение". Въпреки липсата на правна квалификация по нормите на ЗМВР на установеното деяние, нарушението на чл. 246 от ППЗМВР не следва да се приема за съществено, тъй като не влияе отрицателно върху правото на защита на наказания служител. На същия не е отнето правото да се защитава срещу установените в заповедта факти, които съставляват предмета на доказване в дисциплинарното и съдебно-административното производство. Правото на защита включва оборване на установените фактически констатации и доказване на насрещно твърдяни факти, от които същият черпи благоприятни за себе си последици, това е защита срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Подвеждането на установените факти под приложимата правна норма е правната дейност, осъществявана от административния орган и касае материалната законосъобразност на заповедта, която се проверява от съда служебно дори и при липса на възражение . Вменените на жалбоподателя нарушения фактически касаят неизвършване на действия по установяване на всички относими обстоятелства с допустимите съгласно ЗМВР средства относно проверяваните сигнали за нарушения на служители на РУ на МВР гр. Левски. От представените справка от 19.06.2009 г. и сведение от 28.08.2009 става ясно, че жалбоподателят, при установяване на проверяваните обстоятелства, се ограничил единствено до вземане на устни обяснения от самите служители, които са възпроизведени в справката и сведението. Липсват писмени обяснения, както и такива от очевидци или участници в посочените инциденти. Впоследствие се установява и че констатациите, направени от жалбоподателя противоречат на тези, направени от проверката от Дирекция "Инспекторат" при МВР. От доказателствата, представени в преписката следва да се направи извод, че посочените в заповедта действия са извършени от жалбоподателя, както и че същите могат да се квалифицират като нарушение, за което съгласно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение, т. е. установеното нарушение съответства на предвиденото за него наказание. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. От жалбоподателя е взето писмено обяснение, същото е представено в дисциплинарната преписка и касае вмененото му дисциплинарно нарушение. Неоснователно е и възражението за неуведомяване за започналото дисциплинарно производство, тъй като издаването на заповед по чл. 230 от ЗМВР за образуване на дисциплинарно дело и започване на дисциплинарно производство касае извършване на тежки дисциплинарни нарушения, каквото вмененото на жалбоподателя нарушение не е. Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение