Решение № 1489 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2016 г.

Решение № 1489 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. П. от гр. Д. срещу решение № 115 от 15.06.2016 г. по адм. д. № 90/2016 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-09-7/18.02.2016 г., на директора на ТП на НОИ град К. и потвърденото с него разпореждане № 5508232864 от 30.11.2015 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ К., с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 от КСО в минимален размер. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. В съдебно заседание и пред ТП на НОИ касаторът твърди, че не е представял нови доказателства за трудов и осигурителен стаж, а е представил 5 бр. удостоверения обр. УП-3, които съответстват на записите от съответната категория труд, отразени в трудовата му книжка и не представляват нови доказателства за трудов и осигурителен стаж, както е приел съдът. На 8.10.2015 г. касаторът е представил в ТП на НОИ К., ведно с цялото му фискално досие и редовна оригинална трудова книжка, която не е оспорена от ТП на НОИ и е редовен удостоверителен документ за трудов и осигурителен стаж. Моли да се отмени първоинстанционното решение и вместо него се постанови отмяна на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Моли да бъде признат незачетения по трудова книжка трудов и осигурителен стаж, като положен такъв при съответната категория труд, съобразно направените записи в трудовата книжка и подкрепящите ги писмени доказателства - удостоверения образец УП-3. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - К., редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Чл. 99, ал. 3 от КСО позволява административният орган сам да измени или отмени разпореждане по чл. 98 от КСО, когато в срока на обжалване на разпореждането се представят нови доказателства във връзка с посочените в разпоредбата обстоятелства. В случая, касаторът не е представил в този срок изисканите му доказателства, а е представил нови такива едва в съдебното производство пред административния съд. Същите не са били предмет на разглеждане и произнасяне, тъй като не са били представени с подаденото заявление и в дадения му за това срок за отстраняване на нередовности в пенсионното му досие. Правилно съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента на постановяването му и в този смисъл административният орган е постановил един законосъобразен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не се спори по делото, че по подадено от Е. П. заявление вх. № 2113-09-465/8.10.2015 г., с разпореждане № 5508232684 от 30.11.2015 г. на пенсионния орган му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО в минималния размер от 157.44 лв., считано от 24.08.2015 г. Като основание е посочена и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която при отпускане на пенсия за трудова дейност с правопораждаща дата след 31.12.1999 г., когато по представените със заявлението документи за осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпуска и изплаща в минимален размер до определяне на размера й по реда на КСО. Преценката за право на пенсия на лицето е направена при следните данни: Осигурителен стаж от първа категория труд - 19 г., 03 м. и 16 дни, от втора категория труд - 00 г., 10 м. и 25 дни и от трета категория труд - 11 г., 10 м. и 05 дни, общ осигурителен стаж превърнат в трета категория - 45 г., 01 м. и 18 дни. П. е оспорил разпореждането на пенсионния орган пред директора на ТП на НОИ, с мотиви, че положеният от него осигурителен стаж от първа категория е по-дълъг - 19 г., 07 м. и 23 дни, както е в приложена от него кадрова справка № 1266р-3998/26.08.2015 г. и удостоверение от сектор "Човешки ресурси" при ГДБОП - МВР. Директорът на ТП на НОИ е приел, че от издадените удостоверения, общата продължителност на осигурителния стаж от първа категория по чл. 69 от КСО е 19 г., 02 м. и 23 дни, като длъжностното лице, изготвило кадровата справка не е отчело, че П. е ползвал неплатен отпуск за периода от 13.10.1993 г. до 13.03.1994 г. - 5 месеца, от където идва несъответствието между справката и отчетения при преценката на правото му за пенсия осигурителен стаж. На лицето е зачетен и осигурителен стаж за положен извънреден труд за периода от 1.07.2005 г. - 30.09.2013 г. - 00 г., 00 м. и 23 дни, поради което общият осигурителен стаж от първа категория става 19 г., 03 м. и 16 дни. Административният орган, позовавайки се на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС, е приел, че тъй като към момента на преценката за правото на пенсия и постановяване на разпореждането, жалбоподателят не е представил документ, от който да е видно твърдението му, че за времето от 29.03.1993 г. до 26.06.1993 г. е бил командирован в мисия на ООН в Камбоджа, осигурителният му стаж за този период следва да бъде зачетен като първа категория труд по чл. 104, ал. 4 от КСО, вместо както П. претендира - по чл. 104, ал. 7 от КСО. Според разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от КСО, осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. Според по-благоприятната за П. разпоредба на чл. 104, ал. 7 от КСО, за лицата по чл. 69, при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. В решението на директора на ТП на НОИ е отбелязано, че към жалбата си Пейчев е приложил ксерокопие на УП-3 № 457600-228/15.01.2016 г. издадено от ДПУБ - МВР, видно от което в горепосочения период лицето е било на мисия в Камбоджа, но осигурителният му стаж ще бъде зачетен като такъв след представяне на удостоверението в оригинал съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС и в 2 месечен срок на основание чл. 99, ал. 2 от КСО. Административният орган е изложил също така мотиви, защо не приема искането на П. осигурителният му стаж е да бъде зачетен както следва: за периода от 9.11.1975 г. до 17.05.1976 г. - за втора категория труд; от 18.06.1979 г. до 1.11.1979 г. - за първа категория труд; от 1.11.1979 г. до 23.01.1981 г. - за втора категория труд; от 2.02.1981 г. до 13.07.1981 г. - за втора категория труд и от 15.07.1981 г. до 1.03.1982 г. - за втора категория труд. По тези съображения, с решение № 2153-09-7/18.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ е отхвърлена жалбата на П. срещу разпореждането на пенсионния орган. В производството по обжалване на решението на директора на ТП на НОИ пред Административен съд К., П. е представил 5 броя удостоверения -образец УП-3, относно претендираната от него категория труд за осигурителния му стаж в периодите: 1) за периода 9.11.1975 г. - 17.05.1976 г. - в "Енергоремонт - Бобовдол" ЕАД, на длъжност "майстор в цех "Турбинен", втора категория труд; 2) за периода 18.06.1979 г. - 01.11.1979 г. - "С." АД, на длъжност "апаратчик - цех "Аналгин"", първа категория труд; 3) за периода 1.11.1979 г. - 23.01.1981 г. - "С." АД, на длъжност "шлосер монтьор в цех "Ампулен"", трета категория труд; 4) за периода 2.02.1981 г. - 13.07.1981 г. - "Б. - Д." АД, на длъжност "шлосер-монтьор - Таблетен цех"; 5) за периода 15.07.1981 г. - 1.03.1982 г. - "ТЕЦ Б." ЕАД, цех "Химичен" - длъжност "апаратчик ВПИКОП" - трета категория труд. По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която е посочено, че съгласно опис на осигурителния стаж на Е. П., изготвен от ТП на НОИ, признатият и приравнен осигурителен стаж на лицето към трета категория труд е 45 г., 01 м. и 18 дни, а съгласно изготвената от ССчЕ справка, въз основа на представените допълнително в съдебното производство документи - осигурителният стаж на лицето, приравнен към трета категория труд е 46 г., 00 м., 20 дни и 6 часа. Административният съд е приел, че на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му и в този смисъл, административният орган е постановил законосъобразен акт, въз основа на представените от лицето към заявлението му доказателства. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Касаторът е представил и окомплектовал изцяло доказателствата досежно изчисляването на осигурителния му стаж едва в хода на съдебното производство, въпреки, че е могъл според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО да ги представи още в срока на обжалване на разпореждането на пенсионния орган. С оглед на това, в процедурата по обжалване по административен ред на разпореждането на пенсионния орган, процесното решение на директора на ТП на НОИ е било постановено правилно и законосъобразно. Същото е съобразено със и издадено възоснова на наличните, удостоверяващи осигурителния стаж документи в към заявлението на П.. За касатора съществува възможността на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО да поиска изменение на пенсията си за осигурителен стаж и възраст, като представи в ТП на НОИ новите доказателства относно придобития трудов стаж (описани по-горе и представени за първи път пред Административен съд К.), оформени по законовия ред. С оглед изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение намира, че решението на директора на ТП на НОИ К. и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган са законосъобразно издадени и Административен съд К. правилно и обосновано е отхвърлил оспорването на Е. П.. Решението на Административен съд К. е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Така мотивиран, Върховен административен съд, шесто отделение