Определение № 371 от 07.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1379/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], в несъстоятелност, срещу определение № 1389/26 април 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, постановено по ч.т.д.№ № 1881/2017 г., с което е оставена без разглеждане жалба на [фирма] н несъстоятелност вх. № 5023/16.01.2017 г. срещу определение № 6844/28.12.2016 г. по т.д.н.№ 1497/2015 г. по описа на СГС. Определението на СГС е постановено по реда на чл.638 ал.3 ТЗ в производството по несъстоятелност срещу [фирма]. С него е оставена без уважение молбата на [фирма] /н./ за даване разрешение за продължаване действията по изп.д.№ 1184/2015 г. на ЧСИ Р. А., рег. № 848 КЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно поради преграждащия характер на акта на СГС, препятстващ развитието на производството. Претендира се отмяната му и разрешаване продължаване на производството по изп.д.№ 1184/2015 г. на ЧСИ Р. А.. Поради противоречиво решаване на въпроси от производството по търговска несъстоятелност по Разпореждане на Председателя на ВКС от 24 януари 2017 г. е образувано ТД № 1/2017 г. по описа на ВКС, ТК, за приемане на Тълкувателно решение по няколко въпроса, между които и въпросът „Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638 ал.3 ТЗ“. Така формулираният в т.6 процесуалноправен въпрос – предмет на ТД № 1/2017 г. на ОСТК – обуславя изхода на спора по настоящото дело, поради което е налице основание за спирането му, специфично за касационното производство, по чл.292 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК във вр.чл.292 ГПК