Решение № 7942 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2017 г.

Решение № 7942 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 2023/17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 9186/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Й. Д. Д. от от град П., чрез пълномощника си адв. Стойчев оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед рег. № 8121К-2305/08.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Й. Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Установено е по делото, че Й. Д. е държавен служител, заемащ длъжността началник на отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - П. По повод сигнали за неправомерни действия от страна на Д., относно извършени ремонтни дейности в сградата на Областна дирекция- П., министърът на вътрешните работи назначава комисия, която да извърши проверка /заповед рег. № 8121-3-460/24.04.2015 г./. Проверката завършва със справка рег. № 38121р-22782/25.05.2015 г., която установява, че комисар Й. Д., началник на отдел "Охранителна полиция", при ОДМВР - П., след извършена проверка в АИС "ИИС Справки" и АИФIИРППС - на лицата, които ще извършват ремонтни дейности в сградата на областната дирекция, не е създал организация за изготвяне на списък /Приложение 3 към чл. 7, т. 3 към Инструкция рег. № I-з-1625/19.10.2007 г./ на посетителите за пропускане в обекта, валиден за времето на ремонтните дейности, който следва да бъде утвърден от директора на ОДМВР - П. и предоставен на Пост № 1, следствие на което е допуснат нерегламентиран достъп на външни лица до сградата на ОДМВР - П. Комисията приема, че са налице данни за извършени от комисар Д. нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - "неизпълнение на заповеди", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание"; също така Д. е предприел действия за извършване на ремонтни дейности в кабинетите на началник на отдел ОП при ОДМВР - П. и секретаря на директора на областната дирекция, извършени от 06.01.215 до 12.02.2015 г., без да е изпълнена процедурата по раздел III /Извършване на разходи по чл. 14, ал. 5 ЗОП /от Вътрешни правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори в ОДМВР - П., приети със заповед № 2596/30.09.2014 г. на директора на ОДМВР, с което са налице данни за извършено от Д. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - "неизпълнение на заповеди", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Също така е прието, че Й. Д. е предприел действия за получаване на фактура № 1400001337/02.02.015 г. от "Милкана" ООД, без да е бил упълномощен като МОЛ. Същият е получил на 06.03.2015 г. сумата от 854 лева за заплащане на задължения към "Милкана " ООД, без да е бил назначен като МОЛ. С тези си действия, служителят е нарушил заповед с рег. № 186/21.01.2014 г., на директора на ОДМВР - П. и са налице данни за извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - "неизпълнение на заповеди", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Комисията е приела, че служителят следва да носи отговорност за всяко от допуснатите и описани по-горе дисциплинарни нарушения, които поотделно подлежат на санкциониране съответно с "порицание" и тъй като нарушенията са системни, квалифицира същите по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години. В този смисъл е и предложение рег. № 316р-16090/19.05.2015 г. по описа на ОДМВР - П. Жалбоподателят е запознат с констатациите в справката и с предложението и е поканен да даде писмени обяснения, които представя на 15.06.2015 г. и 22.06.15 г. След като се запознава със справката, предложението, събраните доказателства и с обясненията на служителя, министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121К-2305/08.07.2015 г., предмет на оспорване, с която приема, че жалбоподателят носи отговорност за дисциплинарни нарушения, описани в трите пункта, сочени по-горе, представляващи - нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, от ЗМВР - неизпълнение на заповеди. След като квалифицира всяко едно от деянията и приема, че същите съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и неизпълнение на служебните задължения; подлежат на санкциониране с "порицание", министърът на вътрешните работи достига до извод, че от страна на жалбоподателя са допуснати системни нарушения на служебната дисциплина и на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР налага на жалбоподателя Д. дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. При така приетите за установени факти, тричленният състав на ВАС е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки това административният акт е отменен, тъй като е прието, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на формата, и на приложимите материалноправни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед № 8121К-2305/08.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Й. Д. Д. - началник на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР П. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и в предвидената писмена форма. Нарушенията на служебните си задължения, които са вменени на Д. са квалифицирани като "системни нарушения" по смисъла на т. 22 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗМВР. Нарушенията са подведени като такива по чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Съобразно посочените изисквания обосновано тричленния състав е счел, че при издаване на оспорената заповед не са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години при допуснати системни нарушения на служебната дисциплина. По смисъла на закона, изяснен с § 1, т. 22 от Допълнителната разпоредба, "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Касационният ответник е наказан за три нарушения на служебните задължения. Първото от тях е "предприемане на действия за извършване на ремонтни работи в служебния си кабинет и в кабинета на секретаря на директора на ОДМВР П., за времето от 06.01.2015 г. - 12.02.2015 г., без да е извършена процедура, предвидена във Вътрешни правила относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори в ОДМВР - П., приети със заповед № 2596/30.09.2014 г. на директора на ОДМВР П.. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 78, ал. 2 от Правилата не съществува, като разпоредбата съдържа само една алинея с шест точки, в които се въвеждат задължения за дирекция УССД, началникът на тази дирекция и юрисконсулта на ОДМВР П. По отношение на касационният ответник в нея не са му вменени задължения по чл. 78 от Правилата. Твърденията, че е следвало да изготви докладна записка не се подкрепят от посочената норма. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 и 6 от Закона за обществените поръчки в приложимата му към момента на извършване на нарушението редакция е допускал неприлагането на разпоредбите на този закон при поръчки под определна стойност /каквато е била процесната поръчка за ремонтни работи/, както и че възложителите могат да не сключват писмен договор, като доказват разхода чрез първични платежни документи. С оглед на това не са налице нарушения както на ЗОП, така и на Вътрешните правила от страна на Д., както правилно е изложил мотиви тричленният състав. Обосновани са мотивите, че заповед № 2596/30.09.2014 г., с която са приети Вътрешни правила, на издадена на основание чл. 8б от Закона за обществените поръчки /ЗОП - отм./ Чл. 76, ал. 1 от Вътрешните правила възпроизвежда разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗОП , т. е. че процедурите са неприложими, когато стойността на обществените поръчки не изисква избор на изпълнител да се извърши с процедура по ЗОП или чрез публична покана. И доколкото се касае за доставки и услуги на стойност 854 лева с ДДС, то несъмнено чл. 14, ал. 5 от ЗОП , е неприложим. Д. В. правила, в ал. 2 на чл. 76 и следващите предвиждат процедура при извършване на разходи и за този вид доставки и услуги, но с права и задължения към длъжностни лица от системата на ОДМВР - П., между който Д. не е. Касационната инстанция възприема и мотивите в оспореното решение за липса на нарушение и по т. 2 от заповедта, в която като нарушения са вменени фактите, че Й. Д. е предприел действия за получаване на фактура № 1400001337/02.02.015 г. от "Милкана " ООД, без да е бил упълномощен като МОЛ. Същият е получил на 06.03.2015 г. сумата от 854 лева за заплащане на задължения към "Милкана " ООД, без да е бил назначен като МОЛ. С тези си действия, служителят е нарушил заповед с рег. № 186/21.01.2014 г. на директора на ОДМВР - П. Видно от приложената по делото фактура, същата е изготвена от материално - отговорно лице, и съдържа необходимите реквизити. Самото предаване на сумата на фирмата от страна на Д. не може да бъде обосновано като нарушение, още повече, че платежен документ е изготвен и заприходен в счетоводството на ОДМВР. Поради това не са налице настъпили вредни последици от действията на Д., което да обоснове твърдяното в заповедта нарушение. Правилни са и изводите, че не се сочи по какъв начин описаните действия на Д. /приемане на документ за плащане и пари в брой, както и предаването им в счетоводството за заприходяване/ нарушават конкретната заповед. При недоказаност на две от нарушенията, следва да се приеме, че нарушението по пункт 3 от заповедта, което настоящият състав приема за допуснато, същото не може самостоятелно да обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото от органа основание и съответно вида на наложеното наказание. При наличие на едно нарушение при определяне на наказанието ДНО е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Посочването на бланкетният израз в заповедта, че тези изисквания са изпълнени, е формално и не изпълнява изискването на закона, предвид липсата отново на конкретизация на фактите, които отговарят на всеки от посочените елементи на законовата норма. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати 650 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав