Решение № 4676 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12563/2008 г.

Решение № 4676 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12563/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и на "Вамек" ЕООД, гр. София, представлявано от Управителя Ваня Димитрова Попова, чрез адв. Николай Шопов против Решение № 104/24.06.2008 год., постановено по адм. дело № 18/2008 год. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП атакува решението, в частта, с която е отменен ДРА № 2276/04.11.2005 год. на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 142/08.03.2006 год. на Директора на Д "ОУИ", в частта, в която на "Вамек" ЕООД - гр. София, представлявано от Управителя Ваня Попова е начислен ДДС в размер над 113688,42 лв. и са доначислени лихви. "Вамек" ЕООД, гр. София, представлявано от Управителя Ваня Димитрова Попова, чрез адв. Николай Шопов атакува решението, в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 2276/04.11.2005 год. на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 142/08.03.2006 год. на Директора на Д"ОУИ" и е начислен данък по реда на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) в размер на 113688,42 лв. (и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури от трима доставчици в общ размер на 6 503,63 лв.) Касаторите поддържат, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноски. Ответникът - "Вамек" ЕООД, гр. София, представлявано от Управителя Ваня Димитрова Попова, чрез адв. Николай Шопов оспорва жалбата на Директора на Д "ОУИ". Претендира оставяне в сила на решението в тази му част. Ответникът - Директора на Д "ОУИ" оспорва жалбата на "Вамек" ЕООД, гр. София. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Д "ОУИ" и неоснователност на касационната жалба на "Вамек" ЕООД, гр. София. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решението си Великотърновския окръжен съд е отменил ДРА № 2276/04.11.2005 год. на ТДД гр. Плевен, издаден на ЕТ "Вамис - Ваня Попова" (като наследник на ЕТ "Вамис - Милчо Попов", чийто правоприемник понастоящем се явява "Вамек" ЕООД гр. София), потвърден с Решение № 142/08.03.2006 год. на Д "ОУИ" гр. В. Търново, в частта му, в която на жалбоподателя е начислен ДДС върху наличните активи към датата на дерегистрацията по ЗДДС в размер над 113688,42 лв., като е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. По жалбата на Директора на Д "ОУИ" спорът е относно начисляването на данък по реда на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) върху наличните активи на задълженото лице към момента на дерегистрацията му по ЗДДС (отм.) Безспорно по делото е, че такъв данък е дължим и не е бил начислен от страна на жалбоподателя. Не е предмет на спора и датата на дерегистрация, която е определена съгласно изискването на ЗДДС (отм.) в рамките на друго административно производство и тя е 18.01.2005 год. Спорът касае това кои активи са били налични по смисъла на закона към тази дата и тяхната стойност, респективно данъчната основа, въз основа на която следва да се определи размера на дължимия данък върху добавената стойност. Във връзка с това в хода на съдебното дирене са били събрани допълнително доказателства за установяване на обективната истина, а именно 4 броя експертизи - съдебно- счетоводни и съдебно-оценителни, представени са нови документи, изходящи от жалбоподателя и непредставени до този момент в производството. Нови документи са представени от дружеството и с касационната жалба пред настоящата инстанция. Съдът е изложил мотиви защо според него следва да бъдат кредитирани заключенията на вещите лица и защо последните са компетентни да се произнесат и по пазарната стойност на актива. Предвид на това е прието, че определеният с ДРА ДДС е неправомерно начислен и като незаконосъобразен ДРА следва да бъде отменен в тази си част. Решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като основните оплаквания са по отношение на действията на съда по приемане на заключенията на вещите лица. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Ответното по касация дружество притежава ДМА, върху чийто пазарна стойност при дерегистрацията му следва да бъде начислен ДДС съгласно нормата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Направените в касационната жалба оплаквания относно това, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, възприемайки заключението на вещото лице - оценител, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, са неоснователни. Заключението на вещото лице не е прието безпрекословно, а при съобразяване на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), според която съдът не възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Окръжният съд е изложил мотиви защо следва да бъде възприето заключението на вещото лице, които мотиви се споделят от настоящата инстанция. Видно от съдържанието на заключението, при изготвяне на оценката вещото лице се позовало на заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, както и е посочило защо не могат да бъдат ползвани методите по чл. 20, т. 5 от ЗДДС (отм.). Отделно от това представител на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново в съдебното заседание, когато е прието въпросното заключение и е разпитвано вещото лице, не е направил възражение против заключението и не е поискал изслушването на тройна съдебна експертиза при условията на чл. 157, ал. 2 от ГПК (отм.). При това положение, съобразявайки заключението и останалите факти и обстоятелствата по делото, окръжният съд обосновано е приел, че е оборена констатацията на ДРА относно пазарната оценка на процесния актив и като незаконосъобразен актът следва да бъде отменен в тази си част. Жалбата на ЕТ "Вамис - Ваня Попова" (като наследник на ЕТ "Вамис - Милчо Попов", чийто правоприемник понастоящем се явява "Вамек" ЕООД гр. София е неоснователна. С посоченото решение ВТОС частично е отхвърлил жалбата на "Вамек" ЕООД гр. София против РА № 2276/04.11.2005 год. на ТД на НАП гр. Плевен, в частта му, в която е начислен данък по реда на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) в размер на 113688, 42 лв. (и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури от трима доставчици в общ размер на 6503,63 лв.) С депозираната касационна жалба, решението е обжалвано само в частта му за определения данък по чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), без да са формулирани касационни основания. Излагат се съображения по съществото на спора, въз основа на които се претендира отмяна на решението в посочената му част, но не се посочва какви нарушения е допуснал ВТОС. Доколкото процесната жалба подлежи на тълкуване, може да се предположи, че касатора твърди наличието на процесуални нарушения от страна на решаващия състав. Поради това вероятно и алтернативното му искане е връщане на делото за ново разглеждане. Следва да се има предвид, че обжалваното съдебно решение на ВТОС е постановено, след като делото вече е било връщано веднъж от ВАС за произнасяне от друг състав, при което е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 от АПК. Касаторът оспорва извършената дерегистрация по ЗДДС на ЕТ "Вамис - Милчо Попов", чийто правоприемник е ЕТ "Вамис - Ваня Попова", а по-късно и "Вамек" ЕООД. Претенцията, че съдът е следвало да се произнесе по действията на данъчната администрация, с които е прекратена регистрацията на едноличния търговец, е несъстоятелна. ВТОС правилно е посочил, че въпросът за дерегистрацията не е предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като е налице влязъл в сила акт за дерегистрация, от който се установява и нейната дата. В този смисъл преюдициалният въпрос е решен окончателно преди постановяване на настоящото решение и решаващия състав е длъжен да се съобрази с него. Неправилна е и интерпретацията на касатора относно силата на пресъдено нещо на административните актове - такава могат да имат само съдебните решения. Съдът има посочените в ЗАП (отм.) задължения, само по отношение на този акт, който е предмет на разглеждане в съответното производство. Това в случая е РА № 2276/04.11.2006 год., а не Акта за дерегистрация на ЕТ "Вамис - Милчо Попов". Последният обаче е влязъл в сила индивидуален административен акт, при което същият е породил съответните правни последици и правилно съдът се е съобразил с това. Друг е въпросът, доколко разсъжденията на решаващия състав относно наличието на основание за дерегистрация е правилно или не - в крайна сметка търговското качество е лично качество на физическото лице - едноличен търговец, и то не може да съществува след смъртта на лицето. Наследниците му поемат само неговото търговско предприятие и фирма, а регистрацията по ЗДДС следва търговеца, а не предприятието му. Касаторът въвежда, едва на този етап - второ разглеждане на делото от състав на ВАС, нови доказателства, а във връзка с тях и нови твърдения по съществото на спора. Предвид вида и съдържанието на новопредставените документи, се налага извода, че те не са доказателства, които не са били известни на страните, нито доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства. ЕТ "Вамис - М. Попов - В. Попова" е страна по приватизационната сделка за "Свиком - Кнежа" ЕООД, при което несъстоятелно е твърдението, че новопредставените документи не са му били известни или че не е могло да ги представи по рано. Тези документи са по фактите и е несъстоятелно тяхното обсъждане в настоящето производство. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) поставя като условие за възникване на задължението за начисляване на ЗДДС към момента на дерегистрацията единствено процесните имоти да са активи по смисъла на Закона за счетоводството , и да са налични, а не да са собствени на задълженото лице. Наличен е този актив, който е счетоводно заведен при търговеца. Това означава, че той е заведен по съответната материална сметка; има съответната балансова стойност; за него търговеца начислява амортизации, отразяващи неговото овехтяване с оглед на използването му за дейността на предприятието. Всичко това намира отражение и в различните финансови отчети, които показват финансовото и имуществено състояние на предприятието към определен момент. В тази връзка следва да се отбележи, че счетоводните норми допускат и уреждат случаи, в които дадени активи, макар да не са собственост на търговеца, се завеждат в неговото счетоводство (например активи, отдадени на лизинг). Определящото в тези случаи е, че активите служат са осъществяване на дейността му и от тях той черпи икономическа изгода. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на ВТОС в обжалваната му част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски за страните не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,