Определение № 1095 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 985/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на В. Г. О. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 338 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 172/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Козлодуйски районен съд по гр.д.№ 933/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. п. „Р. о.” - С. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ТП 26/ 30.06.2011 г. на изпълнителния директор на предприятието, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Монтьор химическо оборудване” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 351,28 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателят твърди, че потвърждаването от съда на наложеното му наказание „уволнение” за явяване на работа с концентрация на алкохол в кръвта 0,89 промила, противоречи на други влезли в сила решения на същия съд, с които това наказание се отменя по отношение на лица, при които е констатирана по-висока концентрация на алкохол в кръвта. Счита, че става въпрос за противоречива практика по чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответната страна Д. п. „Р. о.” – С., оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по чл.280 от ГПК, а освен това излага, че противоречивата практика на съдилищата във връзка с наказанията за употреба на алкохол от работници и служители е преодоляна от ВКС по реда на чл.291 от ГПК (решение на ВКС, ІV г.о. № 551/ 15.07.2010 г. по гр.д.№ 64/ 2009 г.). Моли обжалването да не бъде допуснато. Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното предприятие, заемал е длъжност „Монтьор”, работното му място е било в А. К.. В разрез с Правилника с вътрешния трудов ред и пропускателния режим за атомната централа, на 02.05.2011 г. той се явил на работа с концентрация на алкохол в кръвта 0,89 %, поради което не бил допуснат на работното си място от органите на МВР. Съдът е счел извършването на нарушението за доказано и макар то да е единствено, е приел дисциплинарното уволнение за адекватно наказание, с оглед неговата тежест. Представени са от касатора още 2 решения на Врачански окръжен съд като въззивна инстанция (по гр.д.№ 8/ 2005 г., потвърдено от ВКС, и по гр.д.№ 497/ 2005 г., за което няма данни да е влязло в сила), с които е уважен иск за отмяна на уволнение на лица, дисциплинарно наказани за явяване на работа след употреба на алкохол при сходни обстоятелства. Касае се за случаи с концентрация на алкохол повече от установената в процесния, което според касатора обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съдът не възприема тези доводи. По прилагането на въпросната разпоредба има задължително тълкуване (срв. т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), според което основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е налице, когато въззивният съд е дал правно разрешение, противоположно на дадено с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд. Противоречието трябва да е по правни, а не по фактически въпроси. В конкретния случай касаторът не сочи конкретен правен въпрос, по който според него да има противоречива практика. Това, че при сходна фактическа обстановка спрямо други работници съдът е отменил извършеното уволнение, а в процесния случай го е приел за законно, не съставлява противоположно разрешаване на правни въпроси. Касае се за преценка на тежестта на нарушението, която във всеки случай е строго индивидуална и се предпоставя от конкретните обстоятелства по делото. Различната оценка на фактите, свързани с тежестта на нарушението, не съставлява правно противоречие и не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 от ГПК. Касаторът не е изложил друго основание за допускане на касационно обжалване, а служебното формулиране на такова е недопустимо (съгласно цитираното ТР № 1/19.02.2010 г.). Поради това Върховният касационен съд