Определение № 181 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2010 г.

Производството по чл.288 ГПК Образувано по касационна жалба вх. Nо 5555/10.06.2010 година на В. съвет на Б., представлявано от Председателя на НС С. С. чрез упълномощения Председател на О. съвет на Б. Н. И.[населено място] и упълномощения Председател на О. съвет на Б. –В. Ц. Д. и адв.М.Г.- АК[населено място] срещу въззивно Решение Nо 356 от 26.04. 2010 година по гр. възз. д. Nо 162/2010 година на С. апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 04.01.2010 година по гр.д. Nо 195/2009 година на ОС- Враца. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 70 ЗС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи, че при постановяване на решението, въззивният съд не е обсъдил изцяло при условията на чл. 269 ГПК валидността и допустимостта на решението на ОС Враца, превратно е възприел свидетелките показания на св.В., Д. и В., неправилно е препращането към мотивите на окръжния съд, на основание чл. 272 ГПК, съставляващо нарушение на основното начало на разкриване на обективната истина в процеса, неправилно е прието, че по силата на § 1 от ЗД на ЗС е спряна да тече давността по отношение на общински имоти- частна собственост. С изложение към касационната жалба, допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално правния въпрос касаещ спирането и прекъсването на давността при прилагането на §1 от ЗД на ЗС/ ДВ. бр.46/2006 година /, предвид удължаването на тези срокове с последващите изменения на §1 от ЗД на ЗС и необходимостта от отговор коя е приложимата разпоредба при висящ съдебен спор.Поддържа се, че произнасянето по този материално правен въпрос е от съществено значение за осъвременяване на съдебната практика по отношение на спирането и прекъсването на давностните срокове за добросъвестно и недобросъвестно владение на държавни и общински имоти- частна собственост, тъй като общите правила са уредени в чл. 116 ЗЗД, а давността в §1 от ЗД на ЗС е специална и не попада в тези хипотези. С отговор по чл. 287 ал.1 ГПК Областния управител на Област В. П. В.,в качеството на трето-лице помагач възразява, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация- [община] също е подала отговор, с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като е налице безпротиворечива съдебна практика по поставения въпрос и няма нужда от уединяване или произнасяне за развитие на правото в посочената насока.сочи се многобройна съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени релевираните основание на основание чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира: При констатацията за спазване срока по чл. 283 ГПК и данните за данъчната оценка на процесния имот от 251 718.10 лв., настоящият състав намира касационната жалба за процесуално допустима. С посоченото решение, Апелативният съд- София в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на Окръжен съд- Враца като първа инстанция по отхвърления иск на Б. срещу [община] за признаване правото на собственост на основание давностно владение по отношение на втори етаж от административната сграда в[населено място] ул.”М. Ц.” Nо 2 с площ от 540 кв.м., на основание чл. 124 ал.1 ГПК. За да се отхвърли иска, решаващият съд е приел, че Б. не е бил владелец на имота, а само държател, поради което не е могъл да придобие имота на основания придобивна давност. Не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК се прие, че материално-правният или процесуално -правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде правен въпрос, обусловил крайния извод на съда по спорното правоотношение. В конкретния случай искът е отхвърлен поради изводите на съда, че Б., в лицето на О. съвет на Б. и на О. съвет на Б. Враца, при осъществяване на фактическата власт по отношение на спорния недвижим имот не е имал качеството на владелец, а на държател. Лицето-държател, което държи една вещ, но със съзнанието, че тази вещ не е негова, не може да придобие имота на основание придобивна давност.Само лице, което упражнява фактическа власт по отношение на една чужда вещ, но със намерението за своене т.е. упражнява собственическите правомощия като собственик на вещта, може да придобие чуждата вещ, на основание чл. 79 ал.1 или ал.2 ЗС т.е. на основание придобивна давност. Поставените въпроси за спиране на давността по §1 от ЗД на ЗС и за съотношението с приложението на общите правила на чл. 116 ЗЗД за спиране на давностните срокове, не са били предмет на правни изводи на съда, имащи обуславящо значение за крайния правен резултат по делото. След като основният спор е разрешен от гл.т. на качеството, в която е упражнявана фактическата власт, а именно, че ищецът Б. има качеството на държател, но не и на владелец на процесния недвижим имот, то проблемът за спиране да тече срока на придобивната давност по отношение на имоти общинска собственост, с оглед на диференциацията им на частна или публична общинска собственост, се явява неотносим към разрешения с въззивното решение спор за собственост. Такъв въпрос не съставлява материално-правен или процесуално-правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия