Определение № 9328 от 02.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2024 г.

Производството е по реда на чл.254 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от адв. Михайлов и адв. Димитров, срещу определение №9810/25.06.2024 г. постановено по адм.д.№5876 по описа на Административен съд София град /АССГ/ за 2024 г. С атакуваното определение е оставена без разглеждане подадената молба на основание чл.250, ал.1 АПК, с искане да бъде задължена съдебната администрация и съдебния администратор на Софийски районен съд /СРС/ да прекрати действията си, изразяващи се в отказ от предоставяне на дела на адвокати, които не са пълномощници по посочените дела в изпълнение на разпореждане №8/24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС. Неправилно, според частните жалбоподатели искането е оставено без разглеждане, тъй като оспорването на разпореждането пред АССГ, във връзка с което е образувано адм. д. № 4830/2024 г. е спряло неговото изпълнение и допълнително произнасяне не е необходимо. Позоваването на изложените мотиви на друг съдебен състав в определение №7697/06.06.2024 г. не е пряко приложимо в настоящото дело доколкото производството по чл.250 АПК се различава съществено от уредбата по чл.166 АПК. Съдебният състав не е изложил собствени мотиви. Частният жалбоподател счита, че чрез уредбата предвидена в чл.250 АПК се търси привеждането на законовата уредба в действие, като правило за поведение. Поддържа твърдения, че в СРС продължава да се спазва разпореждане №8/24.04.2024 г. на съдебния администратор на районния съд, което означава, че неговото изпълнение „де факто“ продължава, въпреки наличието на жалба. С частната жалба са направени искания за разпит на свидетел във връзка с установяване на твърдението, че наложените ограничения за свободен достъп до делата от адвокати се спазват и към настоящият момент. Моли, да бъде изискана информация от съдебния администратор на СРС относно предприетите действия и издадените актове за спиране на прилагането на Разпореждане №8/24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС. Въз основа на горното се иска определението на АССГ да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъде постановено определение по чл.250 АПК. Претендира се присъждане на разноски. Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания, съобрази становищата на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е започнало във връзка с подадена молба от адв. Михайлов и адв. Димитров по реда на чл. 250 от АПК. С молбата е заявено искане съдът да задължи съдебната администрация и съдебния администратор на Софийски районен съд да прекрати действията си, изразяващи се в отказ от предоставяне на дела на адвокати, които не са пълномощници по посочените дела, в изпълнение на Разпореждане 08/24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС. Първоинстанционният съд приема, че действията чието прекратяване се иска произтичат от издаденото разпореждане на съдебния администратор на СРС, т.е. предприемат се въз основа на акт. Според съда защитата по чл.250 АПК е недопустима, тъй като не са налице фактически действия, които не се основават на административен акт. Обжалването на разпореждане №8/24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС пред АССГ е начинът за защита срещу разпоредените действия с този акт. Процесното разпореждане се обжалва пред АССГ и е налице висящо производство. Жалбата има суспензивен ефект, което обезсмисля подаване на искане по реда на чл.250 АПК. По тези съображения молбата за защита по чл.250 АПК е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението е неправилно. Видно от съдържанието му, съдът е приел искането на адв. Михайлов и адв. Димитров по чл. 250 АПК за недопустимо и го е оставил без разглеждане, но не е изложил конкретни мотиви за този си извод. В мотивите си, решаващият състав е описал съдебни актове постановени по адм.д.№4830/2024 г. и се е позовал на обстоятелството, че жалбата има суспензивен ефект. Прието е, че изпълнението на разпореждане №8/24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС е спряно по силата на обжалването. Според съда не са налице действия, които предполагат защита по реда на чл.250 АПК. Съдебният състав не е изпълнил изискването по чл.253, ал.1 АПК да обоснове изводите си на представените доказателства от страните и евентуално извършена проверка. Не е обсъдено становище от 18.06.2024 г. на съдебния администратор на СРС. Образуваното адм. дело №4830/2024 г. и действието на обжалването на разпореждането на съдебния администратор биха имали значение при обсъждане основателността на искането, но не и към неговата допустимост. С диспозитива на определението съдът е оставил без разглеждане искането и производството е прекратено, като недопустимо, без посочване какво обосновава този краен извод. Налице е неяснота и вътрешно противоречие между кратките мотиви на съдебния акт и неговия диспозитив. Това препятства възможността настоящият състав да осъществи дължимия контрол върху съдебния акт и налага неговата отмяна поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искане вх. № 20432/12.06.2024 г., като извърши преценка относно допустимостта на искането и евентуално неговата основателност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение