Решение № 13431 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2015 г.

Решение № 13431 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас против решение № 270 от 13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 1597/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-3073/5/12.06.2014 г. на главен експерт ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-3073/7/8.07.2014 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклами" в Община Бургас. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че Летище Бургас е част от населеното място и спрямо този субект също общината предоставя услугата по поддържане чистотата на обществените територии през 2014 г. Районът на летището е включен в заповедта на кмета на общината и услугата реално е предоставяна. Като е приел обратното, съдът е достигнал до необоснован правен извод. По отношение на определения данък за недвижими имоти касаторът счита, че съдът неправилно е приложил изключението в чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗМДТ, тъй като не е съобразил обстоятелството, че на територията на терминала са изградени множество помещения с търговско предназначение, които не обслужват пряко обществения транспорт. Касаторът иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената жалба срещу АУЗД бъде отхвърлена като неоснователна. Иска присъждане на разноските в производството. Ответникът - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е оспорило пред първоинстанционния съд акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-3073/5/12.06.2014 г. на главен експерт "Ревизии" в отдел "КРДПС" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-3073/7/8.07.2014 г. от директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклами" в Община Бургас. Органът по приходите е установил задължения за ТБО и ДНИ по декларации, подадени от дружеството по чл. 14 ЗМДТ, и подробно описани в акта - от 26.07.2013 г., ог 29.01.2014 г. и от 13.02.2014 г. За ТБО по отношение на услугата по почистване териториите за обществено ползване за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. е определил задължение в общ размер от 288 270,81 лв. и за ДНИ - задължение в размер на 57 837,10 лв. за същия период, по отношение имотите, декларирани с вх. № 1457/13.02.2014 г. - терминал за обслужване на пътници и вх. № 1458/13.02.2014 г. - трафопост на пътнически терминал. Административният съд - Бургас е отменил изцяло оспорения АУЗД, като е приел, че дружеството-концесионер на Летище Бургас, не дължи такса за почистване териториите за обществено ползване, тъй като услугата не се предоставя реално за района на летището; липсват доказателства този район да е включен в заповедта на кмета на общината за 2014 г. за тази услуга. Заключил е, че посочването в заповедта на кв. "Сарафово" не означава, че е включен и районът на летището, предвид неговото отстояние от границите на населеното място и местоположението му отвъд главния път Бургас - Варна. Съдът е установил, че дейността по поддържане чистотата на територията на Летище Бургас, в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, се извършва от лица и фирми, наети от дружеството за негова сметка. Наетият от Община Бургас консорциум "Титан Бургас" извършва единствено сметоизвозването. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи само ако услугата действително се предоставя, а по делото е установено, че тази услуга на територията на Летище Бургас и около него не се предоставя от общината. По отношение на определения с АУЗД данък за сградата на декларирания пътнически терминал и трафопост към пътническия терминал, първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателствата по делото, издирил е приложимите правни норми и ги е приложил съответно на установените релевантни факти. Приел е, че в конкретния случай по отношение на тези недвижими имоти намира приложение изключението по чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗМДТ, тъй като имотите се използват непосредствено за експлоатационни нужди на обществения въздухоплавателен транспорт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларации и правилно е приел, че не е доказано реалното извършване на услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района около летището. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Административният съд - Бургас подробно е разгледал и анализирал представените от административния орган доказателства по преписката, изслушал е и заключение на назначена съдебна експертиза. Обосновано е приел, че органът не е доказал по несъмнен начин, че е предоставял услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за района на Летище Бургас, извън кв. "Сарафово". Съдът правилно е приел, че приложените доказателства не установяват конкретни дейности по почистване на територията за обществено ползване около летището. Обосновано е кредитирал заключенията на експертизата с оглед подробната им обосновка и съответствието им с останалите доказателства относно извършваните дейности по предоставяне на услуги от вида на посочените в чл. 62 ЗМДТ на територията на летището и около него. След анализ на съдържанието на заповедта на кмета, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съдът правилно е приел, че територията на летището не е включена в районите, конкретно изброени в нея, като се има предвид, че територията на летището не попада в очертанията на квартал "Сарафово". Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ такса битови отпадъци не се събира в случаите, когато услугата не се предлага. Правният извод за липса на основание за плащане на такса е съответен на закона и съдът правилно е приложил материалния закон при постановяване на решението. С оглед посочената правна регламентация и съгласно чл. 170, ал. 1 АПК правилно е разпределена и доказателствената тежест за установяване на кумулативните предпоставки - принадлежност на имота към територията на населено място и реално предоставяне на услугата. При наличните доказателства, подробно обсъдени и преценени, безспорно следва извод за това, че услугата не се предоставя, за да се обоснове дължимост на таксата. Обстоятелството, че Община Бургас е поддържала чистотата на териториите за обществено ползване за квартал "Сарафово" не означава, че това е извършено и на територията на летището, което е извън обхвата на тази територия. Доводът, че територията на летището е част от тази на населеното място не е доказан. Доводите са насочени предимно за установяване на принадлежност на летището като част от населено място, включено в заповедта на кмета. В тази връзка съдът е съобразил, че то е част от урбанизирана територия по ЗУТ, но не е част от населено място. Освен това липсва и установяване на реалното предоставяне на услугата. Твърденията в обратна насока, съдържащи се и в касационната жалба се опровергават от доказателствата, подробно обсъдени в решението. Спорната дейност по поддръжка на чистотата, включително сгради, паркинг и други на летището, е извършвана от наети от дружеството лица за негова сметка, а не от общината. Като е приел, че за посочения в акта за установяване на вземане по декларации период общината не е предоставила услугата по чл. 62 ЗМДТ за територията на летището, поради което не е налице основание по чл. 71 от същия закон за събиране на такса, съдът е приложил правилно закона. С оспорения АУЗД са определени задължения за данък върху сградите, декларирани с декларации вх. № 1457/13.02.2014 г. и вх. № 1458/13.02.2014 г. - пътнически терминал и трафопост за пътнически терминал. Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху съответния обект на облагане, намиращ се на територията на страната. Данъкът е проява на териториалния суверенитет на държавата и именно поради това чл. 10, ал. 1 ЗМДТ сочи, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимия имот се ползва или не, съгласно чл. 13 ЗМДТ. Единствената възможност задълженото по смисъла на чл. 11 ЗМДТ лице да не дължи данък върху недвижим имот е, ако имотът попада в някоя от лимитативно изброените от законодателя хипотези на чл. 24, ал. 1 ЗМДТ. Само тогава, въпреки наличието на пораждащата данъчното задължение правна връзка между обекта и субекта, законодателят, по свои съображения, е освободил съответното задължено лице от заплащането на данък. Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗМДТ е имотите да се използват непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт, в процеса на функциониране на обществения транспорт. Според § 6, т. 29 ДР на ЗДвП "обществен превоз е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане". Процесът на функциониране (експлоатация) на транспорта се отграничава от този по поддръжка и ремонт. Летище Бургас извършва обществен превоз на пътници и товари. Сградата на пътническия терминал обслужва непосредствено този обществен транспорт, доколкото в нея се извършва посрещането и изпращането на пасажерите, ведно с всички съпътстващи дейности. Заедно с летателните кули и пистите, без сградата на пътническия терминал и трафопоста (осигуряващ ел. захранването) този обществен транспорт не би могъл да функционира. Затова, както правилно е приел и първоинстанционният съд, тези сгради се използват непосредствено за експлоатационните нужди на обществения въздушен транспорт. Непосредствената нужда се извежда и от самото определение за летище, дефинирано в § 3, т. 10 ДР на Закона за гражданското въздухоплаване - определена част от земната или водната повърхност (включително всички сгради, съоръжения и оборудване), предназначена изцяло или частично за кацане, излитане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства и за обслужване на техните пътници, товари и поща. Едно от значенията на думата "терминал" е за основна сграда на летище за обслужване на пристигащи и заминаващи пътници и товари. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни съображения в тази насока, които касационната инстанция споделя. Неоснователни са касационните възражения, че данък за пътническия терминал се дължи, тъй като, съгласно разрешението за експлоатация на сградата, в нея са описани и зони, предвидени за отдаване под наем с търговско предназначение. Обособяването на такива зони, разрешени от закона, специалните технически правила и правила за безопасност, не променят характера и предназначението на пътническия терминал. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Решението на Административен съд - Бургас съответства на материалния закон и е обосновано. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на разноските по делото, в тежест на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд