Определение № 168 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на К. окръжен съд от 12.02.2010 г. по гр.д. № 754/2009, с което е потвърдено частично решението на Благоевградския районен съд от 01.07.2009 г. по гр.д. № 980/2009, като е уважен частично предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволни от решението са двете страни. Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец М. С. Л., представляван от адв. С. Д. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за прекъсването на давността по иска за лихви с предявяването на иска за главницата, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Недоволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник [фирма], Б., представляван от адв. Я. Я. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска за лихви, след частичното уважаване на иска за главницата, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е уважен иск за 8.000 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука през 2005 г. Искът за законната лихва върху присъденото обезщетение е предявен на 27.04.2009 г., ответникът е направил възражение за давност, поради което следва да бъде присъдена лихвата от 27.04.2006 г. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена нито съществува) нито се разрешават противоречиво от съдилищата (такава съдебна практика не е представена). Те нямат и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че искът за лихви, макар и обусловен от иска за главницата, има отделен предмет и може да бъде предявен за разглеждане в отделно производство и прекъсването и спирането на давността по иска за главницата няма отношение към спирането и прекъсването на давността по иска за лихвите. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение