Решение № 3073 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 143/2021 г.

ВАСIV отделение09.03.2021reporting judge Красимир Кънчев

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1513 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1798/2020 г. от Административен съд – Варна. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски. Решението е окончателно.

Grounds

Решение № 3073 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 143/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез адв. Пачаманов. Жалбата е срещу решение № 1513 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1798/2020 г. от Административен съд – Варна. С него по жалба на [фирма] е отменено решение № 26/04/1/0.0.1055 от 29.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказана изцяло одобрената финансова помощ и е прекратен договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – [фирма], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 1513 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1798/2020 г. от Административен съд – Варна, по жалба на [фирма] е отменено решение № 26/04/1/0.0.1055 от 29.05.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното решение е отказана изцяло одобрената финансова помощ и е прекратен договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. между ДФЗ и [фирма] за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. За да отмени обжалвания административен акт първоинстанционният съд е приел, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при липса на мотиви, обосноваващи постановения отказ и прекратяването на административния договор. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства не може да се направи изводи за наличие предпоставките за тежки последици за обществения интерес по смисъла на чл. 39, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Както и че са били налице "изкуствено създадени условия" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9). Административният съд е счел, че изложените в акта съображения за "изкуствено създадени условия" и приложените в тази връзка доказателства, са недостатъчни, за да се кредитира като правилен извода му за осъществяване на фактическия състав на чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9. Приел е, че в решението са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва съответния им правен анализ, изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция (улика) за координация на действията на множество бенефициенти за получаване на безвъзмездни средства. С обжалваното решение съдът е анализирал подробно относимата правна уредба, решение на Съда на ЕС по дело C-434/12 г., отговори на Европейската комисия по отправени на два пъти въпроси от членове на Европейския парламент. Приел е, че никъде установената свързаност не е избрана като критерий за наличие на изкуствено създадени условия. Като краен резултат административният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, но е немотивирано и е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. С оспорвания пред административния съд административен акт неправилно са смесени две различни процедури – от една страна по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и от друга страна по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 9. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 9, която е а издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП /според § 2 от ПЗР на Наредба № 9, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба № 9 има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в изпълнение на подмярка 4. 1, за която е приложима Наредба № 9, следва да се приложи реда именно тази наредба. От друга страна от данните по делото се установява, че между ДФЗ и [фирма] е бил сключен договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", от ПРСР за периода 2014-2020 г. В договора е посочено, че той е сключен на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-РД/4563 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Последната заповед неясно защо не е представена от касатора с административната преписка. Въпреки това от нейното описание и от сключения на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 договор между ДФЗ и [фирма], става ясно, че с посочената заповед е одобрено заявлението за подпомагане на [фирма] по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи". Одобреното подпомагане е за инвестицията с предмет "Създаване на трайни насаждения от черен касис и закупуване на земеделска техника" в [населено място] войвода, общ. Тополовград, обл. Хасково. След сключване и на договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ по подмярката (договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г.) договорът може да бъде прекратен при условията на чл. 19д, ал. 2 от АПК, която разпоредба и е посочена в обжалваното пред административния съд решение. Може и да бъде отказано изплащане на финансовата помощ на основание чл. 50, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Наредба № 9. Но в действащата нормативна уредба няма законово основание за постановеното с т. 1 от процесното решение на изпълнителния директор на ДФЗ – "отказвам изцяло одобрената финансова помощ по договор № 26/04/1/0.0.1055 от 13.12.2017 г. ". Не може да се отказва вече одобрена финансова помощ, по която и на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 е вече сключен договор. Както се каза може да се откаже изплащане на финансовата помощ на основание чл. 50, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Наредба № 9, които правни основания обаче не са посочени в административния акт. Относно коментираната разпоредба на чл. 19д, ал. 2 от АПК тя разписва, че административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Или законовите предпоставки са да съществува опасност или да са настъпили тежки последици за обществения интерес, прекратяването да има за цел тяхното предотврати или отстраняване, и това става с писмено предизвестие от административния орган. В случая такива фактически основания не са изложени в обжалваното пред административния съд решение. От друга страна изложените в процесното решение фактически основания са за свързаност на [фирма] с други фирми, за част от които има данни за изкуствено създадени условия за получаване на финансова помощ от ДФЗ. А като правни основания в процесното решение са посочени чл. 23, ал. 2, т. 1 от договора и чл. 11, ал. 1 във вр. с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9. Чл. 23, ал. 2, т. 1 от договора предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора при виновно неизпълнение от [фирма] на задължение по договора, по Наредба № 9 или акт на ЕС. В случая няма посочени фактически основания за виновно неизпълнение на договора. А неизпълнението на Наредба № 9 и акт на ЕС на свързани с другото правно основание - чл. 11, ал. 1 във вр. с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9. Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9 не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. А според § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9 във вр. с чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Относимо е и коментираното от административния съд решение на Съда на ЕС по дело C-434/12 г. В т. 43 от него е посочено, че член 4, параграф 8 от Регламент № 65/2011 (изкуствено създадени условия) трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. С обжалваното решение административният съд обосновано е приел, че изложените фактически основания за свързаност не могат да обосноват извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство. Въпреки големия обем на обжалваното пред административния съд решение на изпълнителния директор на ДФЗ, в него са изложени в голямата си част факти, които не касаят [фирма]. Относимите за това дружество факти са посочени в установеното от фактическа страна на обжалваното решение, поради което е безпредметно тяхното ново описание. От всички тях може да се направи единствено извод за наличие на връзки на [фирма] с други фирми. Но от цялостното описание на обективните обстоятелства (дори така както са изложени в административния акт) не следва извод за изкуствено създадени условия за получаване на помощта. Нещо повече – такива обективни обстоятелства не са и посочени в административния акт, а само са описани някои факти. Но няма анализ как тези факти са онези обективни обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод за изкуствено създадени условия. Респективно, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната. Няма никакви фактически констатации и относно коментирания субективен елемент. В тази връзка неоснователно е оплакването на касатора, че в обжалваното съдебно решение няма анализ на фактическата обстановка и на представените доказателства за това. Действително анализът на фактите по спора е оскъдна в обжалваното решение. Но такива са и фактическите основания в административния акт. Съдът разглежда посочените в административния акт фактически основания и не може да излага нови, като допълва мотивите на административния орган. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

Cited provisions

1