Определение от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ц. Георгиев от гр. Свищов, чрез процесуалния му представител адв. Сидеров, с искане да бъде обявена /прогласена/ нищожността на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление на Министерски съвет /МС/ № 182 от 24.07.1996г., обн. в ДВ бр. 65/31.07.1996г. В жалбата се твърди нищожност на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните обекти, приета с постановлението на МС № 182 от 1996г., като издадена от некомпетентен държавен орган, като се излагат подробни съображения за обосновавате на тази теза. Иска съдът да прогласи нищожността на наредбата. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелов, изразява становище за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес у жалбоподателя. Съдът, при извършената проверка за допустимост на подадената жалба констатира, че същата е подадена от надлежно лице срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт. От съдържанието на жалбата, с която е сезиран съдът, е ясно, че е поискано прогласяването на нищожността на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните обекти. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. От представените с жалбата доказателства се установява, че жалбоподателят е лице, което притежава свидетелство за воден спасител, съответно е адресат на разпоредбите на оспорената Наредба, с която по отношение на него в качеството му на воден спасител се регламентират права и се вменяват задължения. Поради и това за него е налице правен интерес от оспорване на Наредбата с искането за прогласяването на нейната нищожност. Съдът в изпълнение на разпоредбите на чл. 154 ал. 1 и чл. 157 ал. 1, вр. чл. 196 от АПК съдът следва да конституира страните служебно във връзка с чл. 189 от АПК и насрочи делото в открито съдебно заседание. На основание чл. 181 ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 188 от АПК съдът следва да съобщи оспорването чрез обявление в “Държавен вестник”, в което да посочи оспорения подзаконов нормативен акт и номера на образуваното дело, като копие от обявлението се постави на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. На основание чл. 154 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът следва да даде указания на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. На ответника следва да се дадат указания, че съгласно чл. 170 ал. 1 във връзка с чл. 196 от АПК негова е доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения подзаконов нормативен акт. Във връзка с гореизложеното състав на второ отделение на Върховния административен съд