Решение № 6112 от 21.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на енергетиката чрез процесуалния си представител Ц. Милева против решение 638 от 14.12.2021 г., постановено по адм. дело 747/2021 г. по описа на Административен съд Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и потвърждаване на обжалвания административен акт. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът "Новако Строй" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения в 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на писмо с изх. Е-26-Н-30 от 24.06.2021 г. на Министъра на енергетиката, за отказ за удължаване на срока на концесия за добив на подземни богатства от находище Маркова могила , уч. Чомаковци , Община Червен бряг и преписката е върната на министъра, който да направи предложение до Министерския съвет в 14-дневен срок от получаването й по заявление за продължаване на срока на предоставена концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства, с вх. Е-26-Н-30/02.02.2021 г. на Министерството на енергетиката (изх. 10/02.02.2021 г. на Новако строй" ЕООД). Съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като според чл.5, т. 3 от Закона за природните богатства (ЗПБ), правата за подземни богатства се предоставят от Министерския съвет (МС) чрез концесии за добив, по предложение на министъра на енергетиката. Компетентен орган е МС, който оправомощава министъра на енергетиката да сключи договор за добив на подземни богатства. Съдът е приел, че удължаването на срока на концесията не може да бъде извършено освен от компетентен орган, който е Министерски съвет. Следователно отказа от удължаване на срока на концесията също следва да бъде постановено от МС. Административния съд е приел, че по така подаденото искане е трябвало да се отправи предложение от министъра на енергетиката до МС, който да се произнесе по заявлението. Неправилно министърът е изпратил писмо до дружеството-заявител, а не е отправил предложение до МС, следователно като се е произнесъл вместо МС, министъра на енергетиката е излязъл извън рамките на своята компетентност. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административното производство е започнало по заявление за продължаване на срока на предоставена концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал.2 ЗПБ. С това заявление до министъра на енергетиката се иска откриване на процедура за удължаване на срока на предоставена концесия. Съгласно чл. 3, ал.2 от концесионния договор, срокът на концесията може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните по договора при условията и разпоредбите на ЗПБ. Условията, при чието наличие може да бъде удължен срокът на предоставена концесия за добив на подземни богатства са изрично уредени с разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗПБ. Според нея срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди изтичането на срока на концесията, основано на план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че към датата на подаване на искането в находището има запаси или запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора. Чл. 66б и чл. 66в ЗПБ уреждат реда за изменение и/или допълнение на концесионен договор. Удължаването на срока на концесионния договор попада в хипотезата на чл. 66б, ал.1,т.4 ЗБП като случай определен в закона (чл. 36, ал.2 ЗПБ) и в договора ( чл. 3, ал.2 ), при който договорът се изменя по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение. Искането на концесионера се отправя към министъра на енергетиката, който преценява законосъобразността и целесъобразността на предложението в срок до три месеца от получаването му, според чл. 66в, ал.2 ЗПБ. При приемане на отправеното предложение министърът на енергетиката предлага на Министерския съвет да даде съгласие за удължаване срока на концесията, както и за изменения и/или допълнения в договора в съответствие с чл. 36, ал.4 (за привеждане на договора в съответствие с действащата нормативна уредба, включително клаузите относно размера на концесионното плащане, вида и размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора, условията и реда за извършване на дължимите плащания). МС приема решение по внесеното от министъра на енергетиката предложение, в съответствие с което страните сключват допълнително споразумение към концесионния договор( чл. 66в, ал.5 и ал.6 ЗПБ). Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че продължаването на срока на концесионен договор е част от административната фаза на процедурата за концесия за добив на подземни богатства. Развива се пред административен орган в рамките на административно провоотношение по искане на концесионера. Изрично чл. 66в, ал.2 ЗПБ регламентира провомощието на министъра на енергетиката да прецени законосъобразността и целесъобразността на предложението и при приемането му да внесе предложение на МС за даване на съгласие за изменението в концесионния договор. Следователно, министърът на енергетиката е компетентен орган да прецени наличието на условията по чл. 36, ал. 2 ЗПБ за продължаване срока на концесионен договор. Този преценка подлежи на съдебен контрол на общо основание ( чл. 120, ал. 1 и ал.2 от Конституцията на РБ). В случая оспореното писмо обективира отказ да се открие процедура за удължаване на срока на предоставена концесия или "неприемане" на искането на концесионера( според терминологията на чл. 66в, ал.2 и ал.4 ЗПБ). С него приключва производството, без да се отправя предложение до МС да даде съгласие за изменение на концесионния договор. Този отказ е постановен от компетентен орган и законосъобразността му следва да бъде проверена от съда на всички основания по чл. 146 АПК, както изисква чл. 168, ал.1 АПК. Като е приел, че оспореният акт е постановен от некомпетентен орган, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Неизлагането на мотиви относно останалите основания за законосъобразността на акта препятства решаването по същество на делото от касационната инстанция, поради което делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,