Определение № 931 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. Н. Г. от [населено място], срещу решение от 09.07.2010г., постановено по гр.д.№1117/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2010г. по гр.д.№8490/2009г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Г. С. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Н. Г. срещу Г. С. М. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата 6900лв. – обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея 1/2ид.част от имот в [населено място], използвана лично от ответника-съсобственик през периода 01.04.2004г. – 01.07.2009г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като няма писмена покана от ищцата до ответника за заплащане на обезщетението. Приел е, че с представеното решение, постановено на 21.12.1998г., по извършване на делбата на процесния апартамент между страните, в което се съдържа и диспозитив за отхвърляне на предявения от В. Г. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, не се установява отправянето на писмена покана. Това разрешение е противоречие с решение №351 от 13.07.2010г. по гр.д.№573/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о. С решението на ВКС е прието, че е без значение дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт – най често в искова молба за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, в противоречие с която въззивният съд не е отчел наличието на писмена покана при наличие на предявен иск за обезщетение на същото основание, очевидно за предхождащ исков период. Поставеният въпрос: „освобождава ли се от отговорността по чл.31, ал.2 от ЗС съсобственик, който, като ползва съсобствена вещ, е допуснал и друго лице в същата, без между тях да има създаден договор за наем или друго възмездно правоотношение” не може да се приеме, че е постановен при противоречива съдебна практика, както се подъджра от касатора, тъй като въпросът е относим към допълнителните, нерешаващи мотиви на въззивното решение, че по делото не е установено от ищцата кои помещения през процесния период са ползвани от ответника и кои от дъщерята на страните Л., и кои съвместно от двамата. При това положение касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение