Определение № 2831 от 30.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1910/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Инвенцио“ АГ, със седалище и адрес на управление в Швейцария, срещу определение №1201/16.05.2024г. по ч.гр.д. №839/2024г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав. С него е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба против разпореждане от 04.12.2023г. за връщане на въззивна жалба с вх.№112027 от 29.11.2023г. на същата страна против решение №1352/08.11.2023г. по т.д. №1946/2022г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 състав. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че по отношение на срока за обжалване на първоинстанционното решение са приложими правилата на бързото производство, независимо от това, че същите правила не са били приложени в останалата част на производството. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя като обуславящ въпроса за приложимата норма по отношение на срока за обжалване на съдебното решение в случаите, когато законът предписва исковете да бъдат разгледани по реда на бързото производство по Глава двадесет и пета на ГПК, а фактически делото е гледано по общия ред. Въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се позовава на това, че въпреки предписаното в чл.310 т.3 от ГПК исковете за нарушение на права върху търговски марки на практика се гледат по общия исков ред, като цитира практика на съдилищата в подкрепа на твърденията си. Ответниците по частната касационна жалба „Трибуто“ ЕООД, [населено място], Я. И. З. и „И. 2000“ ЕООД, [населено място], считат, че жалбата не отговаря на критериите за допустимост на касационното обжалване, а по същество е неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивният съд е констатирал, че след размяна на книжа т.д. №1946/2022г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 състав, е насрочено за разглеждане по реда на бързото производство по глава 25 от ГПК на основание чл.310, ал.1, т.3 от ГПК; в проведеното на 25.10.2023г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд е обявил, че ще се произнесе с решение на 08.11.2023г., като изрично е указал на страните, че именно от тази дата тече и срокът за евентуално въззивно обжалване на решението; в проведеното открито заседание е присъствал и процесуален представител на ищеца, понастоящем частен жалбоподател. Производството пред първоинстанционния съд е приключило с Решение №1352/08.11.2023г., като в същото е посочено, че решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му. При тези данни въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че подадената на 29.11.2023г. въззивна жалба срещу постановеното по делото решение е просрочена. Позовал се е на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №12 от 11.03.2013г. на ВКС по тълк. д. №12/2012г., ОСГК, съобразно която срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал.2 от ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, като е изтъкнал, че в конкретния случай съдът е посочил на страните датата на която ще постанови решението си, и същото е постановено именно на посочената дата. За ирелевантни и неоснованителни съдът е счел възраженията на ищеца, че производството по делото в нито един момент не се е движило по реда на бързото производство, предвид неспазването на установените за това производство срокове, както и че изобщо не е следвало да бъде насрочено и разгледано по този ред. Изложил е доводи, че неспазването на сроковете за произнасяне от съда, не води до промяна на характера на производството по ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед разясненията, дадени с т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случая, поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, доколкото не съответства на данните по делото и извършените по него процесуални действия. Въпросът предпоставя, че производството по т.д. №1946/2022г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 състав, е започнато и проведено по общия исков ред, но това твърдение не се подкрепя от материалите по делото. Делото е образувано по предявени от „Инвенцио“ АГ, със седалище и адрес на управление в Швейцария, срещу „Трибуто“ ЕООД, [населено място], Я. И. З. и „И. 2000“ ЕООД, [населено място], искове за установяване на нарушение на правата на ищеца върху словна марка на ЕС с рег.№1265628 и за преустановяване на нарушението върху марката, които съгласно чл.310 ал.1 т.3 от ГПК се разглеждат по правилата на бързото производство. В определението от 26.09.2023г. по чл.312 от ГПК, с което съдът е изготвил писмен доклад и е насрочил откритото съдебно заседание, е посочено изрично, че производството се разглежда по реда на Бързото производство по Глава двадесет и пета от ГПК. В съответствие с този приложим ред са и указанията до страните, дадени с определението по реда на чл.312 ал.2 от ГПК, че в едноседмичен срок могат да изразят становище по доклада като изложат нови обстоятелства и посочат доказателствата за тях. В съответствие с чл.315 ал.2 от ГПК в проведеното открито съдебно заседание съдът е посочил деня, в който ще обяви решението си и го е обявил на посочената дата. Неоснователни са доводите на частния касационен жалбоподател, който свързва преценката си, че производството е проведено по общия ред, с неспазването на установените срокове за произнасяне от страна на съда /срока по чл.311 от ГПК за проверка за редовност на исковата молба, както и сроковете по чл.312 ал.1 от ГПК за провеждане на подготвително закрито заседание и насрочване на открито съдебно заседание/. Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК "Бързо производство" се предпоставя от характера на предявените искове, а редът, по който фактически е проведено производството, се преценява с оглед на това дали са приложени разпоредбите, регламентиращи процесуалните действия на съда и страните в съответния вид производство. Спазването на установен в закона инструктивен срок за произнасяне от съда, както и на правилото на чл.13 от ГПК за разглеждане и решаване на делата в разумни срокове, не е определящо за вида на съответното производство или за правилността на постановените по делото съдебни актове, нито се отразява на преценката дали е спазен приложимият процесуален ред. Отделно от това, частният касационен жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, тъй като не е посочил конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на спора частният касационен жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника „Трибуто“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение 480 лева, с ДДС, уговарянето и заплащането на които се установява от представените по делото договор от 04.07.2024г. и преводно нареждане от 05.07.2024г. На останалите ответници не следва да бъдат присъдени разноски, доколкото същите са били представлявани при подаване на отговора на жалбата от адв. П. С., на когото не е заплащано адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд