Определение № 474 от 15.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 473/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение от 24.ІІІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 1195/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 23.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. №12762/2010 г. на СРС, 28 с., с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник Л. Х. Л. - от [населено място] за 8921.24 лв. - непогасено задължение по договор за потребителски кредит, със законната лихва от 17.ІІІ.2010 г., за 678.78 лв. - договорна лихва от 10.VІ.2009 г. до 16.ІІІ.2010 г. и за 15.56 лв. - наказателна лихва от 10.VІ.2009 г. до 16.ІІІ.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят иска обжалваното определение да се отмени и да се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че въпросите: кои са задължителните реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката по см. на чл. 417 т. 2 ГПК, вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ и какъв е обсегът на съдебната проверка на предпоставките по чл. 417 т. 2 ГПК и следва ли освен преценка по чл. 418 ал. 2 ГПК за изискуемост на вземането, съдът да прави и съвкупна преценка на всички доказателства по делото, са решени с обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, въпросите се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба Л. Х. Л. - от [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото срещу длъжник Л. Х. Л. - от [населено място], но обжалваемият интерес е до 10 000 лв.: за 8921.24 лв. - непогасено задължение по договор за потребителски кредит, със законната лихва от 17.ІІІ.2010 г., за 678.78 лв. - договорна лихва от 10.VІ.2009 г. до 16.ІІІ.2010 г. и за 15.56 лв. - наказателна лихва от 10.VІ.2009 г. до 16.ІІІ.2009 г. Делото е търговско и частната касационна жалба е постъпила на 18.ІV.2011 г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в. бр.100/2010 г.) за частни жалби, постъпили до 21.ХІІ.2010 г. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК (изм. Д.в.бр. 100/ 21.ХІІ.2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.). По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение