Определение № 477 от 27.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60394/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Хр. А., против решение № 86/01.06.2016 г. по т.д. № 137/2016 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 373/18.03.2016 г. по гр.д. № 5006/2015 г. по описа на Русенски районен съд и е отхвърлен искът на [фирма] против [фирма] с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 327 ТЗ за осъждането на ответното дружество да заплати сумата от 22 616, 25 лв., представляваща неизплатен остатък от цената на доставена електрическа енергия в периода от 01.11.2012 г. до 31.10.2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от В. № 307 от 24.10.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2015 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск в пълен размер. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационна проверка във връзка със следните формулирани въпроси: 1.Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението преди действието на акта; 2. Погасява ли се задължението за заплащане на част от цена, чрез извършено прихващане щом вземането за плащане на цената, което е придобито чрез цесия и с което е извършено прихващане на насрещни задължения, вече не съществува, тъй като действието на прихващането е отпаднало с обратна сила; 3. Отпадането или първоначалната липса на вземане, с което е извършено прихващане, имат ли общо с изискуемостта и ликвидността на вземането; 4. След като правото на прихващане е упражнено и погасителното действие се е осъществило към момент, в който и двете вземания са могли да бъдат компенсирани, последващи изменения на ликвидността, могат ли да окажат влияние върху вече осъщественото прихващане, тъй като вземането вече е погасено и не съществува; 5. Ако прихващането не е в резултат на едностранно изявление на едната страна, а е резултат на постигнато между страните съгласие, може ли то да се извърши и с неликвидно вземане, ако това условие не е изрично договорено. Позовава се на противоречие с приложените решение № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г.,ІІ т.о., ВКС, решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/14,І т.о., ВКС, решение № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г.,ІІ т.о., ВКС, решение № 7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014,ІІ т.о., ВКС, решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014,ІІ т.о., ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – [фирма], чрез адв. Е. К.. Изразено е становище, че касационно обжалване на постановеното решение е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Сочи се, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Въззизният съд е установил следното от фактическа страна: [фирма] е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствена фотоволтаична централа с мощност 68.04. kWp, находяща се в поземлен имот в [населено място] село, [община], която е въведена в експлоатация с издаденото разрешение за ползване № ДК-07-СС-15 от 26.06.2012 г.; с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енегертиката вр. § 197, ал. 2 ЗИДЗЕ, считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени без ДДС за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия; съгласно раздел III, т. 4 за покривни и фасадни Ф. с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г. определената цена е 232,64 лв./МВтчл.; между [фирма]“- в качеството му на продавач и [фирма] – в качеството му на купувач, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 24.10.2012 г., по силата на който купувачът се задължил да я изкупува изцяло на цена, определена от ДЕКВР с решение № Ц-18/20.06.2011 г. в размер на 596,50 лв./MWh без ДДС/; в изпълнение на сключения договор за покупко-продажба [фирма] издало 13 бр. фактури на обща стойност 64 979,61 лв., от която е изплатена сумата от 42 363,36 лв.; [фирма] прехвърлило възмездно на [фирма] вземанията си към [фирма] за цена за достъп на производител на ел. енергия до електроразпределителната мрежа, което е обективирано в протоколи за прихващане на взаимни задължения, в които вземанията на [фирма] за заплащане на произведената електрическа енергия са прихванати с вземанията на [фирма] за заплащане на дължимата цена за достъп до електропреносната мрежа; с влязло в сила решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12723/2012 г. е отменено решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДЕКВР в частта по раздел III, т. 4. Въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът налице ли е погасяване на задължението на [фирма] за плащане на част от цената на произведената ел.енергия чрез извършване на прихващане, щом вземането за плащане на цената за достъп, което [фирма] е придобило по силата на извършена цесия и с което е извършено въпросното прихващане, е отпаднало с обратна сила и на [фирма] се дължи заплащане на произведената енергия в пълен размер. Счел е, че отпадането или първоначалната липса на основанието на вземането /отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР/, с което е извършено прихващане, няма отношение към изискуемостта и ликвидността му. Посочил е, че към момента на отмяната на решението на ДЕКВР, вземането на ищеца за част от цената на произведената ел. енергия вече е било погасено чрез извършване на прихващане. Съдът е взел предвид, че погасителното действие на прихващането се е осъществило към момента, в който двете вземания /за цена за произведена ел.енергия и за цена за достъп/ са могли да бъдат компенсирани, а последващи изменения на ликвидността не могат да се отразят на вече осъщественото прихващане, тъй като вземането е погасено. В допълнение е посочил, че процесното прихващане е извършено в резултат на постигнато между страните съгласие – договорна компенсация, за която не се изисква ликвидност на вземанията. С тези мотиви, като е квалифицирал претенцията на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 22 616, 25 лв. като иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за плащане на част от произведената ел.енергия – Русенски окръжен съд е постановил отхвърлително решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения втори въпрос, който следва да бъде конкретизиран с оглед правомощията по т.1 от ТР № 1/2010 г.по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, както следва: „Правните последици на отмяна на административен акт по чл. 32, ал. 4 вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл.първо ЗЕ /Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение на ликвидността на вземането за заплащане на таксата достъп и възможността с него да бъде извършена компенсация“. Така формулиран въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС, включително и приложените от касатора решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/14, ВКС, решение № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г., ВКС, решение № 7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014, ВКС, решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014, ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.