Определение № 169 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 63/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. И. от[населено място] срещу определение № 124/29.11.2010г. по т. дело № 900/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата на С. Д. И. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 196/17.12.2009г. по т. дело № 20/2009г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което след отмяна на решение № 168/29.08.2008г. по гр. дело № 104/2008г. на П. апелативен съд е отхвърлен иска на С. Д. И. от[населено място] против [фирма],[населено място] с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от общото събрание на дружеството, проведено на 14.07.2006г. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение и изложените от съда мотиви, като поддържа становище, че е подал молбата за отмяна в установения тримесечен срок от момента на узнаване на обстоятелството, че ответникът е заличил дружеството – края на м. януари 2010г. Ответникът [фирма],[населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на атакуваното определение, тъй като моментът на узнаване на сочените обстоятелства е от датата на вписването им в Търговския регистър, а именно – 21.12.2008г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена, тъй като не е подадена в рамките на тримесечния срок съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В атакувания съдебен акт са изложени съображения, че търговският регистър е публичен и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство, а вписаните обстоятелства се смята, че са станали известни на третите лица от деня на вписването – чл. 492 и чл. 493, ал. 1 ГПК /отм./, аналогични чл. 11, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 ЗТР. Като е констатирал, че ответното дружество като ЕООД е заличено през 2008г., а молбата за отмяна е подадена на 01.04.2010г., съдът е направил извод, че молбата за отмяна е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е недопустима. За да бъде допустима молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо същата да бъде подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В настоящия случай частният жалбоподател – молител е посочил като основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС заличаването на [фирма],[населено място] като търговско дружество през 2008г. от Агенцията по вписванията, за което обстоятелство молителят узнал от извлечението от търговския регистър. Изложените от решаващия състав съображения за публичността на търговския регистър – чл. 11, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 ЗТР чл. 11 ЗТР. С оглед установените в тези норми публичност на търговския регистър и осигуреното право на всеки на свободен и безплатен достъп до документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци, и презумпцията, че представените актове по чл. 5 ЗТР са станали известни на третите лица от момента на обявяването, следва да се приеме, че частният жалбоподател е имал възможност да извърши проверка за актуалното състояние на ответното дружество чрез справка на електронния адрес по посочения Е. на дружеството в търговския регистър и да установи своевременно заличаването на [фирма],[населено място]. По изложените съображения обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение