Определение № 406 от 01.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1974/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество „Застрахователна компания Лев Инс“АД- [населено място] е обжалвано решение № 24 от 08.06.2021 г. по в.т.д. № 316/21 на Апелативен съд-Пловдив в частта, с която, след частична отмяна, в отхвърлителната част, на първоинстанционното решение от 15.02.2021 г. по т.д. № 126/2020 г. на ПОС, касаторът е осъден да заплати на ищеца В. С. Б. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от още 7 200 лева–обезщетение за неимуществени вреди/претърпени болки и страдания/ като следствие от ПТП на 25.02.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане. В жалбата са изложени оплаквания за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед завишения размер на присъденото обезщетение и приетия занижен процент на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски в настоящото производство. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Решението на Пловдивския окръжен съд е било обжалвано пред АС-Пловдив от страна на ищеца в отхвърлителната част за отхвърления размер над 4 800 лева и следователно е влязло в сила относно виновно извършеното деяние, неговото авторство и причинно-следствената връзка с произтеклите от него телесни увреждания за ищеца, както и относно наличие на основанията за отговорността на застрахователя на ГО. За да постанови въззивното решение, в обжалваната пред него част, въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Пред въззивния съд са наведени оплаквания за занижен размер на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, с оглед действително претърпените вреди и приетия твърде висок процент/60 %/ на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД. Съдът е приел, че получените вследствие на пътно транспортното произшествие вреди на ищеца са: контузия на главата, придружена с лекостепенно мозъчно сътресение, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома; счупване на носните костици; контузия на гръдния кош и корема. Според заключението в.л. по СМЕ, причинени са сравнително леки мекотъканнн травматични увреждания, контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, както и контузия на гръдния кош, които следва да отшумят в рамките на 20 – 25 дни. С оглед на горното съдът е преценил, че обезщетението, дължимо от застрахователя в настоящото производство по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като предвидена и допустима от закона парична компенсация на подлежащите на репариране неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца страдания през болезнения период след катастрофата, ще следва, на осн. чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД, да се определи по справедливост на сумата от 15 000 лева за причинените му при катастрофата леки телесни повреди. Въззивният състав е счел за необосновано завишен процента на допринасяне на ищеца за настъпване на собствените му увреждания, което е било прието на 60%, с оглед на фактите, установени по делото. Позовал се е на приетите по делото заключения по първоначалната автотехническа експертиза, по допълнителната такава и по тройната автотехническа експертиза, от които се установява, че колата на ищеца се е ударила челно в предната странична лява част на автомобил, който не само е излизал за ляв завой от път без предимство, но без каквато и да е сигнализация, с необезопасено чрез видими знаци метално въже, е бил теглен от колата на застрахования при ответника водач. Затова, според съда, ищецът не е бил длъжен да предполага, че след вече пресяклата пътя му с предимство и правеща ляв завой кола (управляваната от застрахования при ответника водач), ненадейно на пътя му пред него ще излезе друг автомобил, теглен от първия с неустановено по дължина метално въже, чийто водач, каквото и да бе направил, е нямало как да спре на пренебрегнатия от първия водач (на теглещата кола) знак „Б2“. Ето защо, според съда, основната причина за катастрофата е несъобразеното с пътната обстановка поведение на водача на теглещата кола, който не е преценил, че при извършваната от него и от тегления автомобил маневра завой на ляво, е нямало как да не пресече фатално траекторията на идващия от ляво, по пътя с предимство, лек автомобил на ищеца и че при вече изтеглената на този път кола, ударът не е можело да бъде избегнат по никакъв друг начин, освен чрез евентуално предприето от пострадалия ищец аварийно спиране. Отчетено е от съда, че според вещите лица от комбинараната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, при правилно поставен предпазен колан уврежданията му биха били много по-малки. При тези данни за механизма на ПТП и липсата на поставен предпазен колан, преценката на въззивния съд е, че степента, в която пострадалия е допринесъл за настъпването на причинените му при катастрофата увреждания, е не повече от 20 %.. Съобразно това, на последния за настъпване на причинените при катастрофата от 25.02.2016 г. негови увреждания, определеното общо обезщетение от 15 000 лева следва да се намали, до размер на сумата 12 000 лева. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до задължението на съда да изложи мотиви по всички релевантни за спора относно размера на дължимото обезщетение обстоятелства, както и да отрази ясно, убедително и безпротиворечиво преценката на доказателствата, спазвайки правилата на формалната логика, както и за задължението на съда при определяне на степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД да съпостави тежестта на нарушение на делинквента с това на увредения. Така посочените въпроси не са обуславящи изхода по конкретния спор, тъй като не биха променили изхода по него по следните съображения: Въпросите са общо формулирани и предполагат процесуални нарушения, каквито видно от произнасянето на съда, с оглед съдържанието на мотивите на обжалвания акт, не се установяват: въззивният съдебен състав е обсъдил всички значими за спора факти и доказателства и при определяне на степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД е извършил преценка на тежестта на нарушение на делинквента с това на увредения. От изложеното следва, че жалбоподателят не е формулирал въпроси по чл.280 ГПК, имащи характер на обуславящи изхода по конкретния спор и следователно не е обосновал основание за допускане до касация/ така т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на разноските: В полза на ответника по КЖ се дължи присъждане на разноските, доколкото е представен списък на същите и се установява направата на такива в настоящото производство под формата на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство през ВКС. Налице е приложен към отговора на КЖ договор за правна защита и съдействие от 23.08.2021 г., в който е отбелязано заплащането в брой на договореното възнаграждение от 1000 лева. С оглед изложеното, съдът