Определение № 274 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1444/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. Г. и К. Р. Г. чрез адв. Н. С. срещу решение №444 от 18.05.2010г. по гр.дело № 1384/2008г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 07.04.2008г по гр.д. 1306/2005г на С. градски съд в обжалваната от касаторите част, по частично уважения иск на основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди до размера на сумата 3380лв, присъдени задето при извършване на строителни работи в собствения си имот, ответниците са причинили частично разрушаване на ищцовия имот. В изложението по допускане на касационно обжалване не е дадена квалификация по поставените въпроси, развити са съображения за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Според защитата, в рамките на решаващия за спора материалноправен въпрос - налице ли е причинна връзка между строителните работи в имота на ответниците и срутването на стената калкан на паянтовата жилищна сграда в имота на ищцата, са били необходими специални технически знания и по делото са приети първоначална и разширена технически експертизи, последната неоспорена от страните ,но при особено мнение на едно от вещите лица. Като се възприема особеното мнение на един от експертите и изводите на първоначалната едноличната експертиза относно причинната връзка, без да се назначи нова експертиза в състав от три вещи лица ,според касаторите се поставия процесуалният въпрос за точното прилагане на чл. 157 ал.2 от ГПК (отм) и принципа за използване на всички процесуални средства за отстраняване съмненията в правилността на експертното заключение. Като правен въпрос е формулирана тезата ,че при изразени от експертите несъвместими и противоположни становища съдът следва служебно да назначи нова експертиза, а не да възприема една от двете тези, щом те взаимно се изключват и щом не е са изчерпани всички процесуални средства за отстраняване на противоречията .Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.1от ГПК не са изложени, но се цитира указанието в т.11 от ТР №1 / 2001г на ОСГК Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.3от ГПК, тъй като по този въпрос няма формирана практика. Постъпил е отговор, с който ответницата по жалбата оспорва наличието на основание за допускане до обжалване. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е един, от процесуалноправно естество и е предпоставен от тезата, че щом тройната техническа експертиза по делото не е достигнала до единен отговор, налице са две противоположни, взаимно изключващи се становища и на практика липсва заключение. Съдържанието на приетото заключението по разширената експертиза в отговор на задачата ,както и изразеното особено мнение на един от експертите, в случая не изразяват две противоположни, взаимно изключващи се становища по въпроса за причинно следствената връзка, което именно е предопределило в решаваща степен и процесуалните действия на съда по конкретното дело. Докато заключението на тройната експертиза възприема като причина за увреждането на сградата това, че същата е изградена паянтова ,без констуктивни елементи, осигурянащи нейната устойчивост ,оставена е неподдържана и на самосрутване, особеното мнение на един от експертите изтъква водещото в причинния процес въздействие на изкопа, извършен от ответниците в рамките на строежа в имота им без укрепителни работи. Съдът, без да изключва състоянието на сградата като причина и като е обсъдил особеното мнение във връзка с други доказателства, е приел наличие на причинна връзка между направата на изкопните работи и срутването на калканната стена. Решаващо за отговорността на ответниците в случая обаче е безспорното обстоятелство, че същите не са изпълнили необходимото укрепване при изкопа на строежа си. При горните обстоятелства, формулираният от защитата въпрос не е свързан с решаващите съображения на съда по конкретното дело ,а отговорът му не обуславя друг изход на спора. Ако вредата е резултат от множество причини, това не означава, че същите се изключват взаимно в причинно-следствения процес, нито обстоятелството е признак за взаимно изключващи се експертни становища, когато е налице заключение с особено мнение и спор между експертите коя причина е решаваща. Въззивният съд не е дал разрешение по процесуалноправен въпрос, противно на константната и задължителната, изведена по тълкувателен път съдебна практика ,като сам е обсъдил заключенията по доказателствените правила и е изследвал дали в случая претендираните вредоносни последици са настъпили от действията и бездействията на ответниците физически лица. Предвид гореизложеното, доводът за относимост на случая към въпрос от значение за точното прилагане на закона, е неоснователен. Предвид указанията по т.4 от Тълкувателно решение № 1/2009г на ОСГКТК, по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК касационно обжалване в този случай не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.