Определение № 69 от 06.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Й. Т. от с. О., общ. Аксаково, за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на решение № 90/19.01.2010 г. по в.гр.д. № 21/2010 г. на Варненски ОС, с което се отменя постановление № 2/9.09.2009 г. по изп.д. № 2113/2007 г. на СИС при ВРС, с което на Н. Н., като Е. К. Н – В. в качеството му на длъжник е наложена глоба 200 лв. на основание чл.527,ал.1 ГПК. Молителката А. Т. е един от взискателите в изп.процес. В молбата за отмяна се твърди, че имало постановено решение на Варненски ОС, в чийто диспозитив било потвърдено издаденото постановление № 1/15.12.2008 г. на ДСИ. Иска се отмяна на атакуваното решение, като неправилно. ВКС-І т.о., за де се произнесе, взе предвид следното: Не е посочено кое е другото влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което е постановено преди атакуваното и му противоречи. Решението не подлежи, както на обжалване-чл.437,ал.4 ГПК, така и на отмяна, тъй като с него СПН не е създадена. По аргумент за противното от Р № 90/1.11.72 г. на ОСГК на ВС, когато се поставя въпрос за неподлежащи на обжалване действия на съд.изпълнител, отмяната е неприложима-опр. по ч.т.д. № 213/2009 г. на ВКС-І т.о. Независимо от горното, трябва да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. В случая, самият молител твърди, че става дума за различни постановления на съдебен изпълнител. Съгласно чл.307,ал.4 ГПК в случая съдът отменя неправилното решение, а не посоченото от молителя. По изложените съображения, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.