Определение № 11 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. Г. Н. и В. И. Г., двамата от град В., срещу решение №913 от 01.07.2010 г. по гр. дело №59/2006 г. на Варненския окръжен съд в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено въззивното производство по отношение на тях. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на разпореждането. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С влязло в сила определение №7418 от 12.05.2008 год. по гр. дело №3872/2004г. на Варненския райнонен съд е прекратено производството по отношение на жалбоподателите, които са били ищци в процеса. След като първоинстанционното производство е прекратено и по иска, предявен от тези ищци и спрямо тях няма постановено първоинстанционно решение, то по отношение на тях е недопусимо и въззивното производство, образувано по въззивна жалба срещу решение от 04.11.2005 г. по гр. дело №3872/2004 г. на Варненския районен съд, постановено по предявения иск от останалите ищци С. Д. Н. и Е. А. Н.. Ето защо е правилен изводът, направен от въззивния съд, че въззивното производство по отношение на О. Г. Н. и В. И. Г. е недопустимо, тъй като те не са страни по делото, считано от 30.05.2008 г., когато е влязло в сила посоченото определение за прекратяване на първоинстанционното производство. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.