Решение № 45 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на контролиращия служител в Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Аерогара София от Главно управление София към Регионална дирекция Гранична полиция, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Кабранска, срещу решение 19543/07.06.2025 г., постановено по адм. дело 294/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен отказът за влизане в страната, издаден на 16.12.2024 г. от С. Мончев - контролиращ служител при ГДГП на граничен пункт ГКПП Аерогара София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неоснователни изводите на съда за липса на мотиви при издаване на отказ за влизане в страната. Поради това се иска отмяната на първоинстанционното решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба А. У., гражданка на Украйна, чрез пълномощник - адвокат Я. Косарова, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима- същата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, подадена е от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. У., гражданка на Украйна, срещу отказ за влизане в страната от 16.12.2024 г., издаден от орган за граничен контрол (контролиращ служител) на Граничен контролно-пропускателен пункт Аерогара София. Установената от АССГ фактическа обстановка е следната: А. У., която е гражданка както на Украйна, така и на Сирия, пристига в България с полет от Истанбул на 16.12.2024г. заедно с Х. А., гражданин на Сирия. При извършения контрол чужденците заявяват, че пристигат с цел туризъм и за да посетят техен близък семеен приятел- О. А. К.. Представят нотариално заверена декларация от него, в която е посочено, че той ще им осигури издръжка и жилище за срок от 40 дни за времето от 01.10.2024 г. до 01.04.2025 г. В проведен телефонен разговор О. А. К. заявява, че е близък приятел с бащата на А. У. и от уважение към него е поканил Х. А., но няма да посрещне посочените лица, тъй като в момента се намира във Франция. При проведената беседа чужденците представят резервация за хотел Б1 в град София за периода 16- 19 декември 2024г. На въпросите какво възнамеряват да видят в града и къде ще прекарат останалото време от декларирания в страната престой, чужденците не посочват конкретни планове, а заявяват, че не обичат да планират, а предпочитат да правят всичко спонтанно. Фактите относно извършения контрол са подробно отразени в докладна записка, изготвена от контролиращия служител. В рамките на съдебното производство са представени извлечение от банкова сметка на А. У. към датата на пристигането й в страната. Направени са твърдения, че тя е разполагала и с парични средства, предоставени й от нейния баща. За обосноваване на това си твърдение А. У. представя извлечение от банкова сметка на Ф. У.. С обжалваното решение АССГ е отменил оспорения отказ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ за влизане в страната не е мотивиран с посочването на фактическите и правни основания за издаването му, поради което е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Освен това е приел за недоказано основанието за отказ, посочено в акта- липсата на достоверно доказване на целта и условията на заявеното пребиваване. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и неговата необоснованост. Съгласно правилото на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Украйна, чиято гражданка е А. У., е посочена в приложение II, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. С оглед на предвиденото в чл.3, §1 от Регламента, тя е освободена от изискването за притежание на виза. Същевременно чл.18 от ЗЧРБ задължава чужденеца при влизането си в Република България да обяви целта на посещението си, а съгласно чл.19, ал.1, т.5 от ЗЧРБ той следва да разполага с документи, доказващи целта на пътуването и условията на планираното пребиваване. Съгласно правилото на чл. 16 от ЗЧРБ притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България. Респ. органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19 от закона. На първо място касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че постановеният отказ за влизане е немотивиран. В настоящата хипотеза отказът за влизане в страната, постановен по отношение на А. У., е обоснован с обстоятелството, че тя не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията за пребиваване, обвързано от административния орган с правната норма на чл.10, ал.1, т.17 във връзка с чл.19, ал.1, т.5 от ЗЧРБ. Отказът за влизане в страната е издаден на стандартен единен формуляр по образец на Европейския съюз в съответствие с чл. 16, ал. 3 от ЗЧРБ. В съответствие с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг документ, предхождащ или съпътстващ издаването на акта. В случая част от административната преписка е докладна записка на контролиращия служител, в която фактите, установени при извършената гранична проверка са подробно описани. Касационната инстанция не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е обосновала целта на пътуването си и условията на пребиваването си. При извършената гранична проверка у контролиращия орган са възникнали съмнения относно целта на посещението на чужденката в България. Действително информацията, дадена от чужденката, е разнопосочна. Съгласно представената декларация, тя и съпътстващото я лице- гражданин на Сирия, е следвало да отседнат при приятел на баща й, но въпреки декларираното от него той е заявил, че не може да ги посрещне на летището, тъй като в момента е във Франция. В тази връзка е била представена резервация за хотел в град София, но същата е само за три нощувки. Съвсем различни факти се изтъкват при обжалването на постановения отказ- в жалбата тя е посочила, че с придружаващия я чужденец, гражданин на Сирия, са съпрузи и са пристигнали в страната на почивка и като меден месец. По делото обаче не са ангажирани доказателства, които да установяват, че А. У. и придружаващия я Х. А. са съпрузи. Жалбоподателката твърди, че тя е разполагала с достатъчно парични средства, които да осигурят престоя им в страната. Касационната инстанция намира обаче, че това твърдение остава недоказано. Представени са извлечения от две сметки, но А. У. е титуляр само на едната от тях с наличност 1768,80 долара. Другата сметка е с друг титуляр, а липсват каквито и да било доказателства, че тази сметка е на бащата на чужденката и тя е имала позволението му да разполага с тях. Съвкупната преценка на така установените обстоятелства обосновава категоричен и несъмнен извод, че при влизането си в Република България на 16.12.2024 г. украинската гражданка не доказала целта на пътуването и условията на планираното пребиваване с необходимите документи. Както се посочи по-горе, съгласно правилото на 16, ал.2 от ЗЧРБ, органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец ако изискванията на чл. 19 от закона не са изпълнени. Чл.19, ал.1 т.5 от ЗЧРБ предвижда, че чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава документи, доказващи целта на пътуването и условията на планираното пребиваване. След като украинската гражданка не е удостоверила със съответните документи посочените обстоятелства, постановеният от контролиращия служител отказ за влизане е законосъобразен. Достигайки до правни изводи в обратната насока- за незаконосъобразност на постановения отказ, съдът е постановил необосновано съдебно решение, което противоречи и на материалния закон. Това налага отмяната му. Тъй като не са налице предпоставките на чл.222, ал.2 от АПК, делото следва да се реши по същество. Изложените по-горе съображения налагат извода за законосъобразност на отказа за влизане страната, постановен на 16.12.2024 г. поради издаването му от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради липсата на основанията по чл.146 от АПК предявеното оспорване следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора съдебни разноски не следва да се присъждат, тъй като липсва направено искане в тази насока от страна на касационния жалбоподател.