Определение № 819 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 662/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. П. П. от [населено място] срещу определение № 1630 от 17.06.2011 г. по ч. гр. д. № 1641/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на П. П. против определение № 4551 от 20.04.2011 г. по ч. гр. д. № 9708/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлена подадената от частния жалбоподател молба за възстановяване на срока за обжалване на постановено по същото дело определение от 20.12.2007 г. за осъждането му по реда и на основание чл.242 във вр. с чл.237, б.”в” ГПК /отм./ да заплати на [фирма] - [населено място], сумите 5 369.78 лв. - просрочена главница по договор за потребителски кредит „Е.” № 17828/20.10.2005 г., 1 292.28 лв. - просрочена лихва за периода 14.11.2006 г. - 14.12.2007 г., законна лихва върху главницата от 18.12.2007 г. до окончателното плащане и 136.24 лв. - разноски, и е разпоредено издаване на изпълнителен лист за посочените суми. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за недопускане на определението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 от същия закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. С атакуваното определение въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно определение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на частния жалбоподател за възстановяване на основание чл.37 ГПК /отм./ на срока за обжалване на постановено по реда на чл.242 ГПК /отм./ определение, с което въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”в” ГПК /отм./ жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] - [населено място], парични суми в размер на 5 369.78 лв., 1 292.28 лв. и 136.24 лв., дължими по силата на сключен договор за потребителски кредит. Частната касационна жалба е подадена в деловодството на администриращия въззивен съд на 01.07.2011 г., т. е. при действието на разпоредбите на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което процесуалната й допустимост следва да се преценява съобразно съдържащите се в цитираните разпоредби правила за достъп до касационен контрол. Предвид обстоятелството, че размерът на присъдените в производството по чл.242 ГПК /отм./ вземания, във връзка с които е предприето производството по чл.37 ГПК /отм./, е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела - 10 000 лв., частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,