Определение № 801 от 10.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 164/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. АД-С. против решение от 11.10.2011 г. по гр.д. № 1708/2011 г. на софийски АС, с което се потвърждава решение от 30.11.2010 г. по гр.д. № 1584/2010 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на М. К. П. и Л. Сл. П. сумите по 80 000 лв. на всеки, на основание чл.407,ал.1-отм. ТЗ, за неимуществени вреди от смъртта на сина им Сл. П. при ПТП на 1.08.2005 г. ведно със законните лихви, като са присъдени и разноски. Решението е постановено при участието на трето лице Бл. Х.-помагач на ответника. Ответниците по касация П. са подали отговор, че не са налице основания за допускане, както и че жалбата е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за допустимостта на иск срещу застрахователя по ЗГОтговорност при положение, че в полза на ищците има изп.титул от наказателното производство срещу прекия извършител, е решен в противоречие с практика на ВКС от 2009 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие и противоречиво решаване не са налице, съобразно новата задължителна практика на ВКС. Съгласно т.1 ТР 1/2012 по тълк.д. 1/2010 ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ, срещу застрахователя по ЗГОтговорност. Деликтното право и прякото право не съществуват в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, а те съществуват успоредно, като конкуриращи се, без да се изключват взаимно. По изложените, съображения касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.