Определение № 10219 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Т. Б.-2010“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Г. Б., приподписана от адв. Дафинов, против определение № 2768 от 09.08.2024г., постановено по адм. дело № 679/2024г. по описа на Административен съд Плевен. С обжалваното определение е отхвърлено искането на посоченото дружество за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС предварително изпълнение на заповед № РД-11-105/8.07.2024г., издадена от кмета на община Плевен. С доводи, че обжалваното определение е неправилно се претендира неговата отмяна, като се твърди, че от предварителното изпълнение на заповедта за оспорващия биха настъпили значителни и трудно поправими вреди. Ответната страна – кмет на община Плевен не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд Плевен е образувано по жалба, подадена от „Т. Б.-2010“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Г. Б., против заповед № РД-11-105 от 18.07.2024г., издадена от кмета на община Плевен, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) на „Т. Б.-2010“ ЕООД е наредено в 5-дневен срок от датата на получаване на заповедта да освободи доброволно, като демонтира преместваемо съоръжение, заеманият без правно основание имот – публична общинска собственост, представляващ терен за поставяне на преместваемо съоръжение – павилион № 2, с размери 3,00/4,00м и с площ 12 кв.м, за продажба на траурни свещи, венци и кръстове, в съответствие с решение № 901/29.03.2018г. на Общински съвет Плевен, на основание схема от 21.12.2018г., съгласувана от главния архитект на община Плевен. При липса на доброволно изпълнение е предвидено на 15.08.2024г., комисия от общинската администрация да освободи по административен път описания общински имот, представляващ терен с преместваемо съоръжение – павилион, находящ се в гр. Плевен, гробищен парк „Стадиона“, УПИ ІІ, кв. 567а по плана на гр. Плевен. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е отхвърлил искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, че заявителят на особеното искане нито е изложил съображения каква вреда би настъпила за него от предварителното изпълнение на заповедта, нито е представил доказателства за евентуалното й установяване по вид и размер. Наред с това съдът е счел, че павилионът е преместваема вещ и може да функционира без оглед на терена, върху който е разположен, както и че дружеството може безпроблемно да развива дейността си на друг адрес. При което не може да се направи обоснован извод, че вредите, които оспорващият би понесъл, по своята значимост са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. Постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС - за изземване на общински имот, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая оспорващият нито е твърдял наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, нито е представил каквито и да било доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и го е отхвърлил, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,