Определение № 160 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60235/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5562/17.05.2017 г., подадена от „С.“ – Е., чрез адв. Г., съдържаща искане за изменение на постановеното по делото определение № 270 от 04.05.2017 г. за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на „Ц. за р. на ч р.“. В молбата се твърди, че с отговора на касационната жалба от 26.07.2016 г. ответникът по касация, е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, като на следващия ден, преди да е изтекъл срокът за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателство за извършването им - договор за правна защита и съдействие, с отразеното им заплащане в размер на 3420 лв. Ответната страна, в срока по чл. 248, ал.2 ГПК, оспорва наличието на основание за изменение на постановеното определение в частта за разноски, а под евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК за допустимо като подадено в срок. С определение № 270 от 04.05.2017 г. по т. д. № 60235 /2016 г., въпреки недопускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, първо гражданско отделение, не е присъдил поисканите от ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение, след като е приел, че извършването им не е доказано. За да формира този извод, настоящият състав не е съобразил представената по делото молба от 28.07.2016 г., подадена в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, на „С.“- Е., към която е приложен заверен препис от договор за правна защита и съдействие № 654984, от който е видно, че сумата от 3420 лв., договорена като адвокатско възнаграждение, е изплатена изцяло в брой на 27.07.2016 г. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК, този договор служи като разписка и установява извършването на разноските. По тези съображения, исканото изменение на постановеното по делото определение в частта за разноски е основателно. Основателно е направеното възражение на ответника по молбата /касатор/ за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото пред касационния съд. Постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК следва да се измени за разноските като се уважи искането „С.“ – Е. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното определено по реда на чл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата за случая според момента на извършване на разноските редакция в ДВ бр. 28 /2014 г. Изчислено по този ред, дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 2633 лв., до какъвто размер следва да се уважи искането за разноски. Неоснователен е доводът на ответника, че следва да се приложи чл. 9 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като възнаграждението е уговорено за цялостна правна защита пред касационната инстанция, а не само за изготвяне на отговор, а към момента на сключване на договора не е имало яснота, че делото пред ВКС ще приключи във фазата по чл. 288 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение