Определение № 103 от 08.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 406/2009 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационни жалби от ответниците по исковата молба О. д. на М. – Кърджали и от П. на Р. Б., представлявана от Апелативна прокуратура – Пловдив, против въззивно решение №573/27.11.2008 г. по гр.д. №434/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи състав. В изложението на касационния жалбоподател О. д. на М. - Кърджали по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за допускане се сочат чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се цитират решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с оценяем иск с правен интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Към изложението обаче не са приложени посочените в него решения, въз основа на което касационния жалбоподател визира основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – арг. от чл.284, ал.3, т.2 ГПК, именно – р. №1757/01.02.2002 г. по гр.д. №131/2001 г.; р. №1555/17.01.2001 г. по гр.д. №2532/2001 г. и р. №977/10.7.2001 г. по гр.д. №1034/2001 г., и трите на ВКС. Поради това производството по делото следва да се прекрати пред настоящата съдебна инстанция и делото се върне на Пловдивския апелативен съд за приложение на посочената правна норма като касационния жалбоподател – О. д. на М. – Кърджали, приложи решенията, на които се позовава в изложението за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,