Определение № 136 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2614/2017 г.

Жалбоподателят Н. Д. В. е подал касационна жалба срещу въззивното решение срещу въззивно решение № 92 /30.01.2017 г. по възз. гр.д. № 2092 /2016 г. на Варненски окръжен съд. В нея се съдържа и искане въззивното решение да бъде отменено и в частта за разноските (изразено в последното изречение на касационната жалба). В преклузивния срок по чл.248 ГПК не е правено искане за изменение на решението в частта за разноските. По тази въззивна жалба са образувани две дела във Върховния касационен съд, І г.о. – настоящото ч.гр.дело N 2614 /2017 г. и гр.д. № 2615 /2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о., което е разпределено за разглеждане на същия докладчик, както и настоящото (ч. гр.дело N 2614 /2017 г..) и по него предстои производство по чл.288 ГПК. Въпросът за разноските във въззивното производство зависи от това дали ще бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, т.е. зависи от изхода на производството по чл.288 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл.213 ГПК настоящият състав