Определение № 344 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 353/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Т. Г. от[населено място] ,чрез адв. Н. Г. ,срещу въззивно определение №299 от 28.04.2010г по ч. гр.дело № 342/2010г на Д. окръжен съд, с което е отменено разпореждане №105 от 29.01.2010г по гр.д.№75/2008г на на Районен съд[населено място] В производство по чл.245 ал.3 от ГПК ,с обжалваното определение е издаден обратен изпълнителен лист на ответника по делото и длъжник по предварителното изпълнение ,за получената въз основа на допуснатото предварително изпълнение сума по отмененото решение. Жалбоподателката поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса явява ли се наличието на осъдителен диспозитив по влязлото в сила решение необходима предпоставка за издаването на изпълнителен лист, включително за случаи по чл. чл.245 ал.3 от ГПК ,както и необсъждането на доводи в производството по частна жалба не е ли основание за касиране на определението. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима, но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, съображенията за това са следните: Върховен касационен съд не приема довод за необходимо тълкуване на процесуалния закон предвид точното му прилагане, предвид изрично регламентираните предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист в случая по чл. 245 ал.3 от ГПК и с оглед възприетото от въззивния съд разрешение: основание за издаването на изпълнителен лист по чл. чл. 245 ал.3 от ГПК е единствено наличието на влязло в сила решение ,с което е бил отхвърлен иска ,по който е било допуснато и проведено предварително изпълнение, а не нарочен диспозитив в отменително, или допълнително решение, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумите ,които последният е платил по предварителното изпълнение .Обжалваното определение ,предвид своето съдържание не поставя и въпрос за липсата на титул, или изпълнително основание, в случая това е диспозитивът на самото определение, което касаторката обжалва. Поставеният въпрос за необходимостта да се обсъждат доводите на страните в производството по частна жалба, когато обжалваното въззивно определение е постановено при основанията на чл. 278 ал.2 от ГПК, няма отношение към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК Когато при очертана спорна теза, решаващите съображения на съда изключват доводите на едната страна, поддържани в отговора на жалбата ,тези доводи не могат да се считат за необсъдени, от значение е произнесеният с определението правен въпрос по същество. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не може да намери приложение, за да бъдат коментирани с цел развитие на правото съображения и тълкувания, противоречащи на нормативния ред. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о