Определение № 144 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. К., срещу въззивно решение №393 от 22.03.2010 г. по гр. дело №462/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение №3460 от 28.12.2009 г. по гр.дело №7390/2009 год. на П. районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. А. Г. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работата е незаконно, защото не е бил извършен задължителният в случая подбор, тъй като е премахната една от трите бройки за длъжността на ищеца - „настройчик”. Ответникът по касационната жалба А. А. Г.,[населено място], не е заявил становище. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се до това, кой е правнорелевантният момент за извършване на подбор когато работникът продължава да работи след изтичане срока на предизвестието и дали е допустимо във въззивното производство да се представят доказателства по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ за оставането без работа. Твърди, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение да точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представя съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №393 от 22.03.2010 г. по гр. дело №462/2010 г. на П. окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика. Според нея подборът трябва да се извърши преди уволнението с предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работата, т.е. преди изтичане на срока на предизвестието /по арг. на чл.335, ал.2, т.1 КТ/. Това е и моментът, към който се преценява законността на уволнението, независимо дали и след това работникът или служителят е продължил да работи. Според същата практика когато в първоинстанционното производство е представено копие от трудовата книжка на ищеца за доказване оставането му без работа по трудово правоотношение, то съобразно разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 ГПК във въззивното производство е допустимо извършване на констатация по същата трудова книжка относно липсата на нововъзникнали обстоятелства, а именно започване на работа по трудово правоотношение. В. това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.