Определение № 9459 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. П. от гр.София. Жалбата е срещу определение №7272 от 29.06.2026г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. №2196/2026г. С него е оставена без разглеждане жалбата на А. А. П. срещу решение №633/04.09.2020г. на Министерски съвет на Република България в частта му относно размера на определеното й с решението на МС обезщетение за подлежащите на отчуждаване поземлени имоти с идентификатори [заличен текст], и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила– отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът Министерски съвет на Република България, с представен отговор на частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Ответникът министърът на транспорта и съобщенията, с представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, е образувано по жалба на А. А. П. срещу решение №633/04.09.2020г. на Министерски съвет (МС) на Република България в частта му относно размера на определеното й с решението на МС обезщетение за подлежащите на отчуждаване поземлени имоти с идентификатори [заличен текст]. Съставът, постановил обжалваното определение, се е позовал на чл.159, т.5 от АПК е приел, че разглеждането на жалбата е недопустимо, тъй като жалбата е просрочена. Съдът е изложил мотиви, че решението на МС, в оспорената му част, е съобщено на А. А. П. на 29.07.2025г. чрез системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/. Законоустановеният 14-дневен срок по чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) за обжалването на решението на Министерски съвет е изтекъл на 12.08.2025г. – вторник /присъствен ден/. Жалбата, по която е образувано производството по делото, е подадена в деловодството на Административен съд – София-град като „искова молба“ на 12.02.2026г., следователно много след изтичане на законовия срок за обжалване. Обжалваното определение е правилно. От данните по делото се установява, че решението на МС, в оспорената му част, е съобщено на А. А. П. на 29.07.2025г. чрез системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд. След като жалбата на А. А. П. е подадена на 12.02.2026г., тя е след законовия 14-дневен срок по чл.38, ал.1 от ЗДС за обжалване решението на Министерски съвет. Затова тя е недопустима, поради което правилно на основание чл.159, т.5 от АПК тричленният състав на ВАС я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното производство по делото. Неоснователни са доводите в частната жалба, че оспореното решение на МС не е редовно съобщено по законовия ред по чл.61, ал.1 от АПК, а по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Доводите в тази насока не могат да бъдат споделени. Установява се, че действително оспореното решение е съобщено на А. А. П. по нейно заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЗДОИ–16/17.07.2025г. По това заявление е постановено решение №РЗДОИ-13/25.07.2025г., с което на А. А. П. е предоставен пълен достъп до исканата информация. А оспореното решение №633/04.09.2020г. на Министерски съвет на Република България й е изпратено на 29.07.2025г. чрез системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, като заедно с решението й е изпратена и цялата административна преписка. По този начин оспореното решение е редовно съобщено на частния жалбоподател А. А. П.. В случая е без значение, че това е станало по искане на частния жалбоподател по ЗДОИ. Същественото е, че оспореното решение е редовно съобщено и А. А. П. е имала възможност своевременно да оспори решението на МС, което тя не е направила. Според Тълкувателно постановление № 4 от 7.06.2007 г. по т. д. № 5/2007 г., ОС на съдиите на ВАС срокът за обжалване тече от първото по време редовно съобщаване. В случая това е съобщаването на 29.07.2025г. Затова не могат да бъдат споделени доводите в частната жалба, че това съобщаване не е редовно. Неоснователни са и доводите в частната жалба, че А. А. П. е била задържана с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Така е, защото от представената служебна бележка от 03.09.2021г. е видно, че частната жалбоподателка е освободена от затвора на 03.09.2021г. Следователно към датата на съобщаване на оспореното решение - 29.07.2025г., не е имало основание то /оспореното решение/ да бъде съобщавано чрез администрацията на затвора. Освен това в заявлението вх. № ЗДОИ–16/17.07.2025г. с искане за връчване за оспореното решение, А. А. П. изрично е посочила личен настоящ адрес /който не е в затвора/ и имейл. При установена нейна регистрация в ССЕВ правилно с решение №РЗДОИ-13/25.07.2025г. е постановено връчването на оспореното решение по имейл и чрез ССЕВ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,