Определение № 276 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1024/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е касационната жалба на [фирма], София срещу въззивно решение № 371 от 28.09.2012г. по въззивно гражданско дело № 742/ 2012г. на ОС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд Елена, с което е отхвърлен искът на касатора против Е. Ю. М. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на [фирма] 9 610лв.-стойност на невърнати вещи по договор за заем за послужване от 29.06.2001г. и обезщетение да забава за периода 19.04.2006г. - 13.07.2010г. в размер на 5 453.47лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В касационната жалба се излагат основания за неправилност, необоснованост и нарушаване на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284,ал.1т.1 ГПК, в което достъпът до касационното обжалване е обоснован с основанията по чл.280,ал.1, т. 2 и т.3 ГПК. Ответникът по касация Е. Ю. М. депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Претендира заплащането на разноски в размер на 300лв.по договор за правна защита и съдействие за настоящото производство. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от 25.12.2010г. По силата на изменението а изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела. С въззивното решение е разгледан иск по чл.422 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане на [фирма] в размер на 9 610лв.-равностойност на предадени вещи по договор от 29.06.2001г. за предоставяне на съоръжения, необходими за окомплектоване на пункт за събиране на мляко и заплащане на обезщетение за забава в размер на 5 453.47лв. Предмет на спора е вземане, което произтича от договор за предоставяне на съоръжения за окомплектоване на пункт за събиране на мляко, която е търговска сделка за [фирма], с оглед предмета на дейност на дружеството-производство, преработка и търговия със селскостопанска продукция и дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост. Като страна по този договор, дружеството е действало като търговец във връзка с упражняваното от него занятие-чл.286,ал.1 ТЗ. Постановеното по делото решение е във връзка със спор по търговска сделка, което обосновава извода за търговския характер на делото. Предявените обективно съединени искове за заплащането на главница и обезщетение за забава са под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол. Изложените обстоятелства налагат извода, че съгласно чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение е изключено от касационен контрол и не подлежи на касационно обжалване. Подадената срещу решението касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280,ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение