Определение № 8868 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6201/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от Н. А. Н. от гр. Варна срещу Определение №2832 от 05.10.2022г., постановено по адм. дело№ 1101/2022г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. против Решение №ППН-01-567/2021 от 26.04.2022г. на Комисията за защита на личните данни и е прекратено съдебното производство. В частната жалба се твърди, че определението е нищожно/недопустимо. Моли съда да го обяви за нищожно или да го обезсили като недопустимо. Алтернативно моли съда да го отмени, тъй като е издадено при нарушение на съдопроизводствените правила и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че не му е осигурена правна защита за да отстрани напълно нередовностите. Излага доводи, че ако беше допусната правна помощ, щеше да отстрани нередовностите. Моли да се отмени определението и да му се даде срок за внасяне на ДТ в размер на 10лв.. Към частната жалба не са приложени доказателства. Постъпило е възражение срещу частната жалба от Комисията за защита на личните данни, с което моли съда да остави в сила определението на АС-Варна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и възражението, прецени данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.230 от АПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството и затова е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и е валидно. Определението е допустимо и правилно. Производството пред АС-Варна е образувано по жалба на Н. Н. срещу Решение №ППН-01-567/2021 от 26.04.2022г. на Комисията за защита на личните данни. Препис от жалбата е връчен на другата страна и е изискан заверен препис от административната преписка. Преписката е представена с писмо вх.№8686 от 02.06.2022г. Жалбата е оставена без движение с разпореждане №7384 от 06.06.2022г. С уточняваща молба Н. е поискал освобождаване от държавна такса и правна помощ. С определение №1273/08.06.2022г. е отказано предоставянето на правна помощ. С определение №1800 от 15.06.2022г. е отказано освобождаване от държавна такса. Двете определения са обжалвани и са оставени в сила с определение №8055 от 26.09.2022г. по адм. дело 8079/2022г. по описа на ВАС. С частната жалба срещу определение №2832 се навеждат доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е осигурена правна помощ и не е освободен от държавна такса. Възраженията са неоснователни предвид обстоятелството, че по тези въпроси е налице произнасяне от АС-Варна и Върховния административен съд. На жалбоподателя е отказано освобождаване от държавна такса, отказана е и правна помощ с влезли в сила определения. Правилно АС-Варна е установил фактите по делото и е извел съответните правни изводи. Жалбоподателят не е отстранил нередовностите по жалбата пред АС-Варна, поради което правилно е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено първоинстанционното производство. Определението, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. и е прекратено производството е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. В полза на Комисията за защита на личните данни следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения, съдът