Определение № 12819 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9156/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на област София със седалище в София, ул. „Алабин“ № 22, против Определение № 8743 от 14.06.2024 г., постановено по адм. д. № 3219 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на Протоколно определение № 84 от 20.05.2024 г., постановено по същото административно дело, в частта му за разноските, с която Областна администрация област София е осъдена да заплати на А. Г. И. от гр. Бухово, с адрес на [адрес] съдебни разноски в размер на 1 010, 00 лв. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакувания съдебен акт като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че административният съд не се е мотивирал защо приема, че присъденото адвокатско възнаграждение на ответната по частната жалба страна съответства на фактическата и правна сложност на адм. д. № 3219/2024 г. на Административния съд София-град, както и че е налице неприлагане на задължителното на основание чл. 633 ГПК Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД). По тези съображения иска отмяната на обжалваното определение, алтернативно – намаляване на присъдения в полза на ответника по частната жалба адвокатски хонорар. Ответникът – А. Г. И. оспорва частната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. д. № 3219/2024 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на А. Г. И. против мълчалив отказ на Областния управител на област София по нейно Заявление, вх. № ОА23-3427 от 05.03.2024 г. (л. 10-11 от първоинстанционното дело) за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка на недвижим имот, находящ се в София, район „Кремиковци“, [адрес]. С молба по делото от 14.05.2024 г. (л. 27-28, пак там) И. предоставила на вниманието на съда Удостоверение, издадено от Областния управител на област София, изх. № ОА23-3427-4/08.04.2024 г., като посочила, че исканата административна услуга по заявлението й е предоставена и за нея е налице благоприятен акт. С Протоколно определение № 84 от 20.05.2024 г. по първоинстанционното дело (л. 32, пак там) жалбата на И. против мълчалив отказ на Областния управител на област София по нейно Заявление, вх. № ОА23-3427/05.03.2024 г. за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка на недвижим имот е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Наред с това Областна администрация София-град е осъдена да заплати на И. съдебни разноски в размер на 1 010, 00 лв., от които 10, 00 лв. за държавна такса и 1 000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. С молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК (л. 40-41, пак там), частният жалбоподател отправил искане до съда за изменение на протоколното определение в частта му за разноските, като присъденият в полза на И. адвокатски хонорар бъде намален. Постановено е обжалваното в настоящото производство определение. Административният съд е приел от правна страна, че производството по делото е прекратено след като оспореният мълчалив отказ е оттеглен с изричен административен акт, издаден след подаване на първоинстанционната жалба срещу този отказ до съда, като с Удостоверение на Областния управител на област София, изх. № ОА23-3427-4/08.04.2024 г. търсената административна услуга е предоставена на заявителката. Преценил е, че по отношение на разноските е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК, като адм. д. № 3219/2024 г. по описа на този съд е с фактическа и правна сложност, а адвокатското възнаграждение, претендирано от И., е уговорено с нейния адвокат и заплатено, заради формирания от административния орган мълчалив отказ, преди издаването на позитивния акт и не е прекомерно, доколкото е договорено в минималния размер за административни дела без определен материален адрес по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба/та). Счел е, че позоваването от страна на молителя на Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 не води до извод за прекомерност на направените от И. разноски по делото. С тези мотиви, съдът е приел молбата на частния жалбоподател за изменение на Протоколно определение № 84/20.05.2024 г. по адм. д. № 3219/2024 г. в частта му за разноските за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че на И. не се дължат разноски по адм. д. № 3219/2024 г. по описа на Административния съд София-град. Относно дължимостта на разноски при прекратяване на делото, законодателят с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК (след изменението на АПК, обн. в ДВ, бр. 15 от 2021 г.) е регламентирал заплащането на разноските да се извърши от страната, която с поведението си е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор. Конкретният случай е именно такъв. От данните по делото е видно, че причина за образуване на адм. д. № 3219/2024 г. на Административния съд София-град е мълчаливият отказ на Областния управител на област София да се произнесе по Заявление на И., вх. № ОА23-3427/05.03.2024 г. за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка на недвижим имот. Първоинстанционната жалба е подадена на 19.03.2024 г., а административният орган се е произнесъл с благоприятен акт, с който е предоставил исканата административна услуга, на 08.04.2024 г., т.е. близо месец след формиране на мълчаливия отказ. В случая непроизнасянето в срок от областния управител е станало повод за образуване на делото, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, по аргумент от противното, съдебни разноски се дължат на И.. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. То се определя въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, като уговореният между страните размер на същото трябва да бъде справедлив и обоснован, но не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 36, ал. 2 ЗАдв. В този смисъл задължението да не се уговарят и заплащат по-ниски размери на адвокатските хонорари от тези, определени за съответния вид правна помощ по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., произтича от нормативен акт с ранг на закон, а не от подзаконовия акт – Наредбата. В случая първоинстанционният съд е извършил правилна преценка в обжалвания съдебен акт относно размера на присъдения адвокатски хонорар. Изложил е съдържателни мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия