Определение № 905 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Х. П., против решение № 322 от 22.07.2010 г. по т.д. № 307/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 26.02.2010 г. по гр.д. № 1038/2009 г. на Козлодуйския районен съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД да опразни и предаде ладението на Н. М. К. на недвижим имот в [населено място] и са присъдени разноски на ищеца. Ответникът по жалбата Н. М. К., чрез пълномощника му адв. Н. К., поддържа, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 236 ал. 1 ЗЗД и превръщането на срочен договор за наем в безсрочен, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, излага доводи за процесуални нарушения и твърди, че по въпроса липсва практика на ВКС. Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай в изложението към касационната жалба липсва формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, който да бъде обсъден във връзка с твърдяното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 236 ал. 1 ЗЗД има практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. В съответствие с тази практика въззивнит съд е приел в случая, че исковата молба по предходно дело между страните съдържа предизвестие за прекратяване на наемния договор между страните, също и исковата молба по настоящото дело. В този смисъл са решения № 1427/19.10.2000 г. по гр.д. № 1795/2000 г. на ВКС, V г.о., № 940/15.10.2008 г. по гр.д. № 4162/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., и др. Изложените доводи за процесуални отношения са относими към касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение