Определение № 219 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2067/2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на У. КРЕДИТ Б.”АД – [населено място] срещу решение № 551 от 05.05..2017 г., постановено по в. гр. д. № 508/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 06.01.2017 г. по гр. д. № 11248/2016 г. на Районен съд – Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иск с правна квалификация чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на договор за цесия от 20.02.2016 г., с който Д. П. продава на Г. М. свое вземане към банката –ищец, представляващо присъдени съдебни разноски с решение по търг.дело №3/2015 по описа на ОС-Пазарджик и по в.т.д. № 710/2015 на АС-Пловдив в общ размер на 8 000 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила във ВКС след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ бр. 50 от 2015 г./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В настоящия случай производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание 135 ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за цесия, с който ответникът Д. П. продава на ответника Г. М. свое вземане към банката –ищец, представляващо присъдени съдебни разноски с решение по търг.дело №3/2015 по описа на ОС-Пазарджик и по в.т.д. № 710/2015 на АС-Пловдив в общ размер на 8 000 лева. Исковото производство е с характера на търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото вземането, предмет на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД е възникнало по повод на търговски спор за вземане на банката, основано на банкова сделка-договор за ипотечен кредит, който представлява абсолютна търговска сделка- чл.286 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1,т.7 ТЗ: чл.. Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД не представлява иск за собственост или други вещни права, а е облигационен такъв, поради което не попада в изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и не е от категорията на тези, подлежащи на касация, независимо от цената на иска. Цената на предявения иск е под 20 000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение