Определение № 8680 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Г. П. А. от [населено място], обл. Търговище, срещу Определение № 598 от 30.04.2024 г. по адм. дело № 147/ 2024 г. на Административен съд – Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. срещу Експертно решение /ЕР/ на НЕЛК /Национална експертна лекарска комисия/, Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания № 90599/20.03.2024г., с което е отменено ЕР № 93328/17.11.2023г. на ТЕЛК – Търговище. Определението се обжалва и в трите му части, като се твърдят допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото на АССГ за провеждане на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Ответникът НЕЛК с писмен отговор е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК – за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Експертно решение /ЕР/ на НЕЛК /Национална експертна лекарска комисия/, Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания № 90599/20.03.2024г., с което е отменено ЕР № 93328/17.11.2023г. на ТЕЛК – Търговище по оценка на работоспособността и преписката е върната на ТЕЛК за ново произнасяне, съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липсата на правен интерес от оспорването - чл. 159, т. 4 от АПК, а с оглед на това е отхвърлил и останалите искания – за допускане на правна помощ и освобождаване от заплащане на д.т. Определение е правилно. Съгласно чл. 145 ал. 2 т. 2 от АПК, на оспорване пред съда по отношение на тяхната законосъобразност подлежат решенията на по-горестоящия административен орган, с които е изменен актът или е отменен и въпросът е решен по същество. Видно от оспореното ЕР на НЕЛК, произнасяне по същество не е налице, тъй като с него е отменено ЕР на ТЕЛК, а преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето. От правилото на чл.145 ал.2 т.2 от АПК следва, че не подлежат на съдебен контрол решенията на по-горестоящия административен орган, с които оспореният акт е изцяло отменен и преписката е върната на компетентния орган с дадени указания за издаване на нов административен акт, какъвто именно е настоящият случай. При липсата на произнасяне по същество, от една страна, и при правомощието на НЕЛК да извършва служебен контрол на актовете на ТЕЛК, за адресата на издадения акт не е налице правен интерес от оспорването му. Не подлежат на самостоятелно оспорване и мотивите в ЕР на НЕЛК, с което първоначалният акт е отменен. Правилен е изводът на съда, че едва след издаване на новото експертно решение на ТЕЛК, при неблагоприятен за освидетелстваното лице резултат, последното би могло да бъде обжалвано пред НЕЛК. Обоснован и правилен е обжалваният съдебен акт и в останалата част. С оглед очевидната недопустимост на жалбата, правилно искането за допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото е оставено без уважение, по арг. от чл.24 т.2 пр. 3 от Закона за правната помощ. На самостоятелно основание, лишено от предмет е произнасянето по искане за освобождаване от заплащане на д.т. по недопустимата поради липса на правен интерес от оспорването жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,