Определение № 347 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3078/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, предложение първо от ГПК. Образувано е по частна жалба на О. Е. Н. срещу определение от 15.04.2015 г. по гр.д. № 1449 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което моли настоящата инстанция да го отмени. Ответникът по частната жалба К. В. К. я оспорва и моли настоящата инстанция да я остави без уважение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в изрично предвидените в закона случаи, както и в случаите, при които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което се отказва спиране на делото, не попада в нито една от двете хипотези, поради което не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл е трайната и последователна съдебна практика, формулирана в определения № 90 от 8.02.2010 г. по ч. гр.д. № 755/2009 г. на ІV ГО на ВКС, № 156 от 16.04.2010 г. по ч. гр. д. № 59/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, № 610 от 2.10.2013 г. по ч. гр.д. № 5855/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 520 от 23.09.2010 г. по ч. гр. д. 482/2010 г. на ІV ГО на ВКС и много други. Ето защо частната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение