Определение № 222 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 200/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 3299 от 06.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 3091/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 17.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 6859/2010 год. на Пловдивския районен съд с което е постановен отказ за издаване по реда на чл.417 ГПК на заповед за изпълнение в полза на акционерното дружество на парично задължение в размер на 1250 евро срещу М. С. Д.. Частният жалбоподател [фирма], счита, че определението е неправилно, като не е изложил основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима, тъй като по отношение на спора намира приложение чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, ч.гр.д.№ 6859/2010 год. на Пловдивския районен съд е образувано по заявлението на [фирма] за издаване по реда на чл.417 т.9 ГПК на заповед за изпълнение за сумата 1250 евро, произтичаща запис на заповед. Като е счел, че задължението става изискуемо след предявяване, а данни за предявяване на записа на заповед липсват, първоинстанционният съд е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение. Сезиран с частната жалба на [фирма], въззивният съд също е счел, че вземането е неизискуемо. ВКС е сезиран с депозирана на 30.12.2010 год. частна касационна жалба срещу определение, постановено по търговско дело по спор за парично вземане с цена по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Определението на Пловдивския окръжен съд е необжалваемо и частната касационна жалба срещу него е недопустима. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.