Решение № 5014 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Маври“ ЕООД, гр. Стара Загора чрез адвокат Н. Младенов, против Решение № 4698 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 637/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Стара Загора, чрез процесуален представител Д. Тодева, дава отговор, в който счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е Заповед №РД-19-264/27.05.2025г на Директора на РЗОК Стара Загора с наложени на дружеството санкция – финансова неустойка в размер на 3000 лв. на основание чл.49 ал.1 т.3 буква „а“ от ИД №241814/20.01.2025г за нарушение на чл.16 ал.2 от ИД и санкция – финансова неустойка в размер на 100 лв. на основание чл.49 ал.1 т.1а буква „а“ от ИД №241814/20.01.2025г за нарушение на чл.6 ал.1 от ИД. От фактическа страна по делото е установено следното: Между „Марви“ ЕООД, гр. Стара Загора и Национална здравноосигурителна каса е сключен Договор №241814/20.01.2025 г., изменен с Допълнително споразумение № 24-1814#1/02.04.2025 г., с предмет отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни при условията на Закон за здравното осигуряване, Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредби №4/2009 г., №10/2009 г. и №28/2008 г. Въз основа на сигнал вх. №19-01-819/20.03.2025 г., препратен до Директора на РЗОК – Стара Загора (вх. № 25-00-666/01.04.2025 г.), със Заповед № РД-18-442/02.04.2025 г., изменена със Заповед №РД-18-465/25.04.2025 г., е разпоредена проверка на аптека „Марви 2“ с адрес гр. Стара Загора, ул. ••• със задачи: проверка по сигнал № 25-00-666/01.04.2025 г. и проверка по изпълнение на клаузите на ИД. Проверката е извършена на 14.04.2025 г. като резултатите са обективирани в Констативен протокол № Р-634/13.05.2025 г. за извършване на контрол по изпълнение на договорите, сключени с аптеки. При проверката е установено, че на 14.04.2025 г. в интервала 17:30–18:30 ч. аптеката е работила без присъствие на магистър-фармацевт от заявения списък по Приложение №4 към договора, като не са изпълнявани рецепти по НЗОК. Магистър-фармацевт Й. е отсъствала в периода 17:30–18:30 ч., а другият включен фармацевт П. не е бил на място. С това е прието нарушение на чл.16, ал.2 от индивидуалния договор. Допълнително е установено, че в периода 12:00–13:00 ч. на 14.04.2025 г., когато по график е работил магистър-фармацевт П., са изпълнени три електронни предписания (ЕП №25104D79835/12:21 ч., №251043084В05/12:51 ч. и №251044086462/12:55 ч.) с УИН [номер] на магистър-фармацевт Й., която не е била на работа в този часови диапазон. Това е квалифицирано като нарушение на чл.6, ал.1 от договора – отпускане на лекарствени продукти, чрез използване на чужд идентификатор (КЕП/УИН). Констативният протокол е връчен на 13.05.2025 г.на дружеството без възражения. Въз основа на установеното, със заповед от 27.05.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Стара Загора на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, са наложени финансови неустойки: 3000 лв. за нарушение на чл.16, ал.2 и 100 лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от договора. Срещу административния акт е подадено възражение на 11.06.2025 г., имащо характер на жалба, до Директора на РЗОК – Стара Загора, като същото е изпратено до Административен съд – Стара Загора. Съдът приема за установено, че на 14.04.2025 г. в интервала от около 17:30 ч. до 18:30 ч., включително към момента на проверката в 18:10 ч., аптеката е функционирала без присъствие на магистър-фармацевт, поради което не са изпълнявани електронни предписания за лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, което съставлява нарушение на чл.16, ал.2 от индивидуалния договор (ИД). Установено е също, че в периода от 12:00 ч. до 13:00 ч. са изпълнени три електронни предписания с УИН на магистър-фармацевт, който не е бил на работа, което обосновава извод за използване на чужд идентификатор и нарушение на чл.6, ал.1 от договора. Въз основа на тези фактически констатации съдът приема, че нарушенията са доказани и наложените санкции са законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав споделя. Индивидуалният договор е административен по своя характер и се сключва между НЗОК като юридическо лице носител на публични правомощия и лице, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Страните по този договор са постигнали съгласие, че при констатирани нарушения по изпълнение на договора, директорът на РЗОК ще налага договорените по него санкции, в т. ч. и финансови. Основание за прилагане на санкция е съответната клауза на договора, приложима при извършено нарушение или нарушения. В договора и по-конкретно в Глава шеста, са регламентирани условията и реда за контрола по изпълнение, като на основание чл. 35, ал. 3 от ИД във вр. с чл. 72, ал. 9 ЗЗО Директора на РЗОК- Стара Загора със заповед е разпоредил проверка на аптеката, която е извършена при спазване изискванията на чл. 36 от договора. По отношение на нарушението по чл.16, ал.2 от ИД, съдът обосновано е приел, че на 14.04.2025 г. в интервала около 17:30 ч. – 18:30 ч., включително към момента на проверката в 18:10 ч., аптеката е функционирала без присъствие на магистър-фармацевт. Този факт не е спорен между страните, а е изрично признат в хода на административното производство от административния орган, както и чрез становищата на самите магистър-фармацевти (подадени на 16.04.2025 г. за установяване на факти от 14.04. 2025 г., т.е. след срока, обективиран в договора – „в рамките на работния ден“, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2.5 ИД). Констатирано и доказано е от административния орган, че през този период не са изпълнявани рецепти по НЗОК, което пряко противоречи на задължението за непрекъснато изпълнение на договора през цялото работно време на аптеката. Необосновани са доводите на касатора относно размера на наложената санкция по чл.16, ал.2 от ИД, която задължава дружеството да предоставя отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК през цялото работно време на аптеката, т.е. без прекъсване. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 3, б. а) ИД, размерът на санкцията е точно определен без посочване на диапазон, следователно е достатъчно формалното констатиране на същото, съгласно чл.16, ал.2 от ИД, както правилно е констатирал първоинстанционният съд. Относно нарушението по чл.6, ал.1 ИД, съдът правилно е приел, че в периода от 12:00 ч. до 13:00 ч. са изпълнени три електронни предписания с УИН на магистър-фармацевт, който не е бил на работа, което е установено чрез съпоставка на представените присъствени форми, становищата на фармацевтите и разпечатките от информационната система на аптеката. При липса на спор относно фактическите данни, правилно е направен извод, че е налице използване на чужд идентификатор при изпълнение на електронни предписания, което е в противоречие с изискването отпускането на лекарствени продукти да се извършва лично от магистър-фармацевт, удостоверено с неговия квалифициран електронен подпис. Изготвеният при проверката Констативен протокол е връчен на 13.05.2025 г., на ръководителя на аптеката, като дружеството не е подало възражение в установения срок. Следва да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че не е възникнало основание за изпращане на спора относно констатациите на Арбитражна комисия, следователно не е налице и нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като срокът за възражения по чл. 38, ал. 2 ИД е преклузивен. Твърденията на касатора, че са подадени „множество писмени становища“ по повод проверката не следва да бъдат приравнени на възражение по смисъла на чл. 38 от договора. Нещо повече, несъгласие с констатациите от протокола е било възможно да бъдат предявени и в деня на връчване на същия, което право също не е било надлежно упражнено от жалбоподателя. На следващо място, не следва да се сподели доводът на касатора по отношение на характера на отговорността по ЗЗО и НРД. Същата се реализира в рамките на контролно производство, осъществявано от директора на РЗОК в рамките на неговата изпълнително-разпоредителна дейност. Законът не поставя изискване за доказване на вина по отношение на нарушителя, ангажирането на отговорността се извършва с факта на установяване на нарушението от административния орган. Липсата на изискване за доказване на вина, както и липсата на изследване на субективното отношение на изпълнителя, обосновават извода за обективен (безвиновен) характер на отговорността. Санкциите имат имуществен характер и се изразяват най-често във финансови неустойки, определени в конкретен размер за съответното нарушение, както и при по-тежки или системни нарушения – в прекратяване на договора. По този начин отговорността цели да гарантира точното и непрекъснато изпълнение на договорните задължения и защитата на правата на здравноосигурените лица. По тези съображения касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд и намира, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: