Определение № 10262 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна касационна жалба на ЕТ "Д.-М. Я.“ с ЕИК 121276177, чрез адв. Н. Порфиров като процесуален представител, срещу определение № 4445 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 4853/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Твърденията са за наличие на правен интерес от оспорване на процесната заповед за премахване на сградите в имота, на които жалбоподателят сочи, че е ползвател. Ответникът – главният архитект на Столична община, не е изразил становище по частната касационна жалба в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ "Д.-М. Я.“ против заповед № САГ23-РА-20-27/03.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е наредено на Столична община – район „Илинден“ в качеството на собственик, да премахне сграда за търговия с идентификатор 68134.1201.208.2 по КККР и постройка на допълващото застрояване с идентификатор 68134.1201.208.3 по КККР, находящи се в поземлен имот с идентификатор 68134.1201.208 по КККР, УПИ І-общински, кв.45А, м. „Банишора - Зона В-17част“ по плана на гр. София, район „Илинден“. Съдът е приел, че за ЕТ липсва правен интерес от обжалване на заповедта, тъй като не е неин адресат и не е собственик, нито носител на ограничени вещни права на разпоредените за премахване сгради. Според първоинстанционния съд жалбоподателят няма активна процесуална легитимация да оспорва процесния акт, поради което и на основание чл. 159, т. 4 АПК е прекратил производството по делото. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на материалния закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на жалбата на ЕТ срещу процесната заповед. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, въз основа на която е издадена обжалваната заповед, в случай че поради естествено износване или други обстоятелства, определен обект е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден е за използване, застрашен е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави, кметът на общината /в случая оправомощения главен архитект на Столична община/ издава заповед за неговото премахване. В чл. 196, ал. 3 ЗУТ законодателят изрично е посочил, че строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на община по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ. Следователно производството се развива само между административния орган и адресата на акта – собственика на обектите и няма други заинтересовани лица, както правилно е приел административния съд. Предвид посоченото, активна процесуална легитимация от оспорване на обжалваната заповед има лицето, явяващо се неин адресат, за което оспореният акт създава задължения и го засяга пряко. В случая частният жалбоподател не претендира и не доказва вещни права върху сградите – предмет на заповедта, поради което същата не засягат неговата правна сфера. Задължението за премахване на опасните постройки е за Столична община – район „Илинден“ в качеството й на собственик. Съдът намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател, с които се прави опит да обоснове правен интерес от оспорване на заповедта. Твърденията, че ЕТ е „наемател, ползвател и държател“ на сградите освен, че са недоказани по делото, но и не го легитимират като заинтересовано лице в производството по чл. 195 от ЗУТ. Цитираната в частната жалба обща клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 КРБ, е тълкувана ограничително и без връзка с изискването за засегнат правен интерес като задължителна процесуална предпоставка за съдебно оспорване. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение