Определение № 255 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Т. Н. И., чрез адв. И. И. срещу определение 73/28.02.2020 г. по гр.дело № 554/2020 г. на ВКС,III г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Т. Н. И. молба за отмяна на решение № 7813/18.11.2019 г. по гр.дело № 5769/2019 г. на Софийски градски съд. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателката в молбата за отмяна на същата подробно са изложени факти и обстоятелства, свързани с това, че тя не е била надлежно представлявана пред СГС. Основанието е мотивирано с твърденията, че производството по делото пред СГС е започнало с предявен от нейно име иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба, по който тя не е продавач, който договор не е сключвала, нито е подписвала. Изложени са твърдения, че не е подписвала исковата молба, нито е упълномощавала когото и да било да я представлява в производството. Счита, че цитираната практика на ВКС в обжалваното определение е относима до други искове, но не и до конститутивен иск и съдебно решение, което само по себе си има прехвърлително действие, каквото е и атакуваното решение. Сочи за неправилен извода на съда в обжалваното определение за липса на правен интерес от подадената молба за отмяна. Твърди, че не е предявявала иска, че от нейно име, без представителна власт друг е предявил този иск/адвокат Г. Б. К. от Кюстендилската адвокатска колегия/, че той като мним неин пълномощник, без да е упълномощен от И. се е явявал в съда и е извършвал процесуални действия, за които не е бил упълномощен, правил е искания и служебно са събирани доказателства, плащани са такси и разноски от името на Т.И., които тя не е предоставяла и като краен резултат със съдебното решение имотът на молителката е преминал в собственост на друго лице, с което тя нито е сключвала договор, нито го познава. Сочи, че са направени доказателствени искания и с оглед на тях ще бъдат изяснени твърденията на жалбоподателката-молител. Поддържа, че основанието за отмяна на влязлото в сила решение е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК-поради това, че страната не е била надлежно представлявана в производството, по което е постановено съдебното решение. Искането е за отмяна на обжалваното определение, за допускане до разглеждане на молбата за отмяна и за отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 5769/2019 г. на СГС. Ответникът по частната жалба Д. Т. А., чрез адв. Е. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязло в сила решение № 7813/18.11.2019 г. по гр.дело № 5769/2019 г. на Софийски градски съд съставът на ВКС е приел, че според практиката на ВКС заинтересованата страна, която е легитимирана да предяви искане за отмяна е тази по отношение на която влязлото в сила решение е неблагоприятно/като правен резултат/ изцяло и отчасти, като се има предвид предявения иск и възраженията по него. Приел е, че нейният правен интерес да предяви искане за отмяна произтича от това, че е обвързана от неизгодното за нея решение, което е неправилно. Посочил е, че когато страната е предявила иска, който е уважен от съда по начина по който е предявен от нея, както е в случая, тя няма правен интерес да иска отмяна и молбата й следва да бъде върната като недопустима. Прието е, че молителката разполага с други правни способи за защита. Настоящият съдебен състав не споделя извода за недопустимост на подадената молба за отмяна. С решение № 7813/18.11.2019 г. по гр.дело № 5769/2019 г. на Софийски градски съд е уважен предявен иск от молителката Т. Н. И., чрез адв. Г. Б. К. срещу Д. Т. А. с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД. С решението е обявен за окончателен сключеният на 22.01.2018 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***** по КК на [населено място], район”С.”, [улица] площ от 550 кв.м. Продавач по предварителния договор е молителката-ищца Т. И., а купувач е Д. Т. А. – ответник по иска и по молбата за отмяна. С молбата за отмяна се твърди, че молителката не е сключвала предварителния договор от 22.01.2018 г., не познава ответника, не е получавала суми по сключения договор, че постоянно живее в имота, в който има къща, нейна собственост, в която живее трайно и постоянно, че няма интерес да продава поземления имот без сградата, че не познава адвоката, чрез който е предявен иска от нейно име, не го е упълномощавала и не му е предавала свои документи, че за постановеното решение узнала след получаване на уведомително писмо от Агенцията по вписванията за вписаната възбрана върху имота, към което е приложено цитираното съдебно решение. Сочи, че поведението на подалият исковата молба адвокат пълномощник е „очевидно увреждащо интересите й” тъй като не е поискал заплащане на разликата в уговорената в предварителния договор сума от 35 000 лв. и в производството по предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД не е претендирал разноски. Счита, че основанието за отмяна на влязлото в сила решение е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК- не е била надлежно представлявана в производството по делото. С молбата за отмяна са направени доказателствени искания както следва: за задължаване на трето лице – адвокат Г. К. да представи както оригинала на предоставеното му пълномощно, така и заверен препис от акта за собственост, както и да се яви в съдебно заседание и даде отговор на посочени от молителката въпроси, за задължаване на ответника да представи оригинала на сключения предварителен договора, за допускане на графическа експертиза, която да изследва подписите в предварителния договор и адвокатско пълномощно. Ответникът по молбата за отмяна Д. А., чрез адв.Г. е подал писмен отговор. Същият е оспорил твърденията за молителката за липса на надлежно представителство по посоченото гражданско дело, с оглед представеното по делото пълномощно, с което тя е упълномощила адв.К. да я представлява. Поддържа, че адвокат пълномощника на молителката-ищца е изпълнявал задълженията си в рамките на предоставената му представителна власт. Поддържа, че твърденията на молителката не могат да бъдат установени в производството по отмяна, а по наказателно правен ред, че след като се установи по надлежния ред неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на представител на страната молителката тогава би могла да се позове на основание за отмяна, различно от настоящото - чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Сочи, че доказателствените искания са недопустими. Съдът намира, че твърдените в молбата за отмяна обстоятелства водят до извод, че заявеното основание за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК – в производството по гр.дело № 5769/2019 г. на Софийски градски съд молителката не е била надлежно представлявана. С решението, чиято отмяна е поискана е уважен предявен иск от молителката Т. И. с правно основание чл.19,л.3 ЗЗД, като независимо от благоприятния резултат по делото съдът счита, че същата има правен интерес от подадената молба за отмяна. В тази насока съдът съобразява естеството на предявения иск, който е за обявяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен, като продавач по договора е молителката. Освен това съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.11 от т.решение №7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителката нарушение на правото й на участие в процеса. Молителката твърди, че не е била надлежно представлявана в производството по гр.дело № 5769/2019 г. на Софийски градски съд, за което е изложила подробни факти, както и, че не се е разпореждала с процесния имот. За установяване на основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК е направила и съответните доказателствени искания. С оглед на изложеното съдът намира, че молителката е заинтересована страна – ищец, която има правен интерес от подадената молба за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1 ГПК. Поради това молбата за отмяна е допустима – подадена е от надлежна страна, като е мотивирано основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото следва да се върне на съдебния състав за продължаване на процесуалните действия по подадената молба за отмяна. Молителката е подала молба вх. № 5009/24.06.2020 г., с която е направила искане да се изиска наказателната преписка по образувано досъдебно производство по описа на Седмо РПУ гр.София. Това искане следва да се остави без уважение, тъй като съдът преценява, че същото следва да се разгледа от съдебния състав в производството по подадената молба за отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о