Определение № 5053 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2024 г.
ВАСШесто отделение24.04.2024reporting judge Десислава Стоева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 180 от 29.01.2024 г. на Административен съд – Видин, постановено по адм. дело № 59/2024 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 130 от АПК. Образувано е по частна жалба на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от А. Найденова, в качеството й на директор, чрез юрисконсулт Е. Александрова, против Определение № 180/29.01.2024 г., постановено по адм. дело № 59/2024 г. по описа на Административен съд – Видин. С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане жалбата на И. Иванов против Медицинско удостоверение № 209/3, издадено от Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицински институт (МИ) на МВР, производството по делото е прекратено и на основание чл. 130, ал. 1 и ал. 4 от АПК преписката е изпратена на НЕЛК – София за произнасяне по депозираната жалба. Ответникът – И. Иванов, чрез пълномощник адв. Р. Длъгнекова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на сторените за адвокатско възнаграждение разноски. Върховен административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна. Производството по делото е започнало по жалба на И. Иванова, подадена пред първоинстанционния административен съд, срещу Медицинско удостоверение № 209/3 на Централна експертна лекарска комисия при МИ на МВР. След анализ на разпоредбите на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, чл. 63 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи, чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ и чл. 63, ал. 1 т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ, чл. 99, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на МВР, съдът е приел, че делото е подведомствено на НЕЛК по компетентност. Определението е правилно. Дейността по извършване на медицинска експертиза, предмета, органите и взаимодействието между тях, както и обжалването на актовете е уредено в Закона за здравето (ЗЗ), по-конкретно в чл. 101 – 113. Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗЗ, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и РКМЕ се определят с правилник на Министерски съвет - чл. 109 от ЗЗ. В чл. 112 от ЗЗ се предвижда обжалване на актовете на медицинската експертиза пред ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, като съгласно чл. 112, т. 4 от ЗЗ, решението на НЕЛК подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК. По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР има обаче и специална уредба, съдържаща се в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) – чл. 238, и в Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 98 от този ПУДМВР, медицинският институт на МВР има за цел да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извънболнична помощ и болнична медицинска помощ, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. Чл. 99 от Правилника гласи, че ЦЕЛК извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал., т. 10 и т. 11 по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредба по чл. 155, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Съгласно чл. 238, ал. 3 от ЗМВР, видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК, което има значение за обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на Териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 от ЗЗ. Уредбата на структурата и организацията на ТЕЛК и НЕЛК, според ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ, предвижда два вида паралелни структури- териториални и централни органи на медицинска експертиза в общите лечебни заведения и в лечебните заведения в структурите на Министерски съвет и министерствата по чл. 5, работещи по еднакви правила, уредени с правилника и Наредбата за медицинската експертиза. Такава е първоначалната регламентация по ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ. В Правилника за устройството и дейността на МВР обаче, приет през 2014 г., разпоредбата на чл. 99, ал. 2 предвижда, че ЦЕЛК има статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от ЗЗ, което означава, че актовете на ЦЕЛК, като актовете на ТЕЛК, се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, т. 4 от ЗЗ, а той е пред НЕЛК, съответно решенията на НЕЛК- пред административния съд. Тази процедура по обжалване е различна от обжалването по административен ред, уредено в АПК и е израз на спецификата на тези органи. Следва да се отбележи, че между ТЕЛК и НЕЛК не е налице категоричната връзка „орган“ и „горестоящ административен орган“, актовете на органите на медицинската експертиза са едновременно експертиза и административни актове. Поради тази специфика следва да се прилага точно уредбата в Закона за здравето и Правилника за устройството и дейността на МВР в конкретния случай относно обжалването на актовете на медицинската експертиза. Като е прекратил производството и е изпратил преписката на НЕЛК за произнасяне по жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. В своето възражение по частната жалба, И. Иванов е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 29.01.2024 г. по адм.д.№59/2024 г. на Административен съд- Видин, депозирани пред първата съдебна инстанция, произнасяне по които липсва. Доказателства за сторени разноски в производството пред Върховен административен съд, образувано по частната жалба на НЕЛК, липсват, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. С оглед изхода на спора, на ответната страна се дължат разноски
Cited provisions
24- чл. 99, ал. 2
- чл. 98
- чл. 130 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 103, ал. 2 ЗЗ
- чл. 103 ЗЗ
- чл. 109 ЗЗ
- чл. 112, т. 4 ЗЗ
- чл. 112 ЗЗ
- чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ
- чл. 155, ал. 1, т. 5 ЗМВР
- чл. 238, ал. 3 ЗМВР
- чл. 238, ал. 1 ЗМВР
- чл. 63, ал. 1, т. 4 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 101
- чл. 103
- чл. 112, ал. 1, т. 3
- чл. 130, ал. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 238
- чл. 5
- чл. 63
- чл. 99