Определение № 26 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1605/2015 г.

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по две молби на Ц. А. Г. за отмяна на решение № 1359/17.03.14г. по гр.д.№8802/13г. на Варненския районен съд, ГО, ХІ състав, с което е прието за установено, че молителката дължи на [фирма], [населено място], сумата 4043,16 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №014CC-R-004820, сключен на 21.11.2011г., сумата от 603 лв., представляваща просрочена договорна лихва за периода от 19.10.2012г. до 23.04.2013г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №3391/26.04.2013г. по ч.гр.д. №5941/2013г. на Варненски районен съд. В молбата с вх.№7338/21.03.15г. са изложени обстоятелства за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК, като се твърди, че делото е било разпределено тенденциозно и в нарушение на принципа на случайно разпределение на делата, както и че молителката не е била надлежно представлявана, тъй като лицата, явили се като нейни пълномощници не са били надлежно упълномощени за извършените от тях действия. С молбата за отмяна вх.№28545/24.09.15г. е заявено наличие на основание по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на молбите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С решение № 1359/17.03.14г. по гр.д.№8802/13г. на Варненския районен съд, ГО, ХІ състав, е прието за установено, че Ц. А. Г. дължи на [фирма], [населено място], сумата 4043,16 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №014CC-R-004820, сключен на 21.11.2011г., сумата от 603 лв., представляваща просрочена договорна лихва за периода от 19.10.2012г. до 23.04.2013г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №3391/26.04.2013г. по ч.гр.д. №5941/2013г. на Варненски районен съд. В молбата за отмяна вх.№ 8762/19.03.15г. са заявени на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК следните обстоятелства: 1/делото е разпределено тенденциозно, тъй като в състава на Варненски окръжен съд, който е разгледал жалбата й срещу отказа да се спре изпълнението на заповедта за изпълнение №3391/26.04.2013г. по ч.гр.д. №5941/2013г. на Варненски районен съд, е участвала съдия М. Т., която е участвала и в състава, разгледал жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение и отказ за спиране на изпълнение на друга заповед срещу молителката – заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5134/2013г. на Варненски районен съд; 2/М. Т. не била придобила качеството на съдия в окръжен съд и имало данни за нарушение на процедурата по избора й за съдия; 3/Г. Д., представила пълномощно за юрисконсулт, заемала друга длъжност в банката, поради което нямала право да подписва исковата молба; 4/поканата, на която са се позовали лицата, действали като нейни пълномощници, не й била връчвана и не я е получавала; 5/банката не е водила редовно счетоводните си книги, поради което извлечението от сметки не можело да се приеме за редовен документ; 6/вещото лице по делото работило само по електронни извлечения, които не съответствали на счетоводните сметки на банката; 7/исковата молба не била представена по заповедното производство и липсвали данни за подаването й в срок; 8/молителката не била надлежно представлявана, тъй като лицата, явили се като нейни пълномощници, не са били надлежно упълномощени за извършените от тях действия, както и не са я уведомили за размера на присъдените разноски и липсата на доказателства за плащането им, за да може да обжалва; 9/молителката била в невъзможност да се яви лично поради особени непредвидени обстоятелства – заболявания, които в този период се били обострили; 10/ съдът следвало да назначи особен представител, поради противоречие между представител и представляван. В молбата за отмяна вх.№ 28543/24.09.15г. молителката се позовава на писмо на Европейската комисия до адв. Ф., от което тя научила, че съдът е постановил решението си в грубо противоречие с Директива 93/13 за защита на потребителите, като нормите на вътрешното право противоречали на европейските правни норми и не се прилагали съгласно чл.258 ДФЕС; процедурата по издаване на заповед за незабавно изпълнение, особено в случаите на банкови кредити, била в противоречие с тази директива, както и че никъде другаде в ЕС, с изключение на Испания, нямало такава процедура; процедурата трябвало да бъде премахната, за което Европейската комисия била влязла във връзка с българските власти. Съставът на ВКС констатира, че съобщение за постановеното на 17.03.14г. решение по гр.д.№8802/13г. на Варненския районен съд, ГО, ХІ състав, е връчено на адвокат В. В., за която по делото няма данни да е упълномощена от ответницата Ц. Г.. На лист 32 от делото се намира пълномощно от молителката, с което адв. П. Т. е упълномощен да я представлява. Пълномощникът е подал отговор на исковата молба и други молби – становища, както и се е явил на проведените открити съдебни заседания на 29.11.13г. и на 28.02.14г. и е изготвил писмена защита. Следователно към датата на подаване на молбата за отмяна 21.03.2015г. решението не е било редовно връчено на молителката нито лично, нито чрез адвокат Т., съответно по отношение на нея не е започнал да тече срок за обжалването му и същото не е влязло в сила. В случая не е налице хипотеза на лице без представителна власт, доколкото адвокат В. изобщо не се е легитимирала в производството като пълномощник на страната, а преписът от решението й е връчен погрешно. По тази причина същото не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК, а защитата на правата на страната следва да се реализира по реда на въззивното обжалване. В тази връзка е и изричното искане на молителката в молба вх.№5131 от 19.05.2016г., подадената от нея в срока по чл.259 ал.1 от ГПК молба за отмяна с вх.№7338/21.03.15г. да се счита за въззивна жалба и да бъде изпратена по подсъдност на Варненски окръжен съд. По тези съображения производството по молбите от 21.03.15г. и от 24.09.15г. за отмяна на решение №1359/17.03.14г. по гр.д.№8802/13г. на Варненския районен съд, ГО, ХІ състав, следва да бъде прекратено, като молбата от 21.03.15г следва да бъде изпратена на Варненски районен съд за администрирането й като въззивна жалба с оглед изричното изявление на молителката Ц. Г.. На ответника по молбата не следва да бъдат присъждани разноски за производството, доколкото не е направено такова искане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение