Определение № 537 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 449/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. И. С. и И. И. С., двамата от[населено място], срещу определение №283 от 05.05.2010 г. по гр. дело №101/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без уважение молбата им за допълване на определение №144 от 26.02.2010 г. по ч. гр. д. № 101/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. С последното определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Г. И. С. и И. И. С. срещу определение №941 от 17.07.2009 г. по гр. дело №373/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по гр. дело №87/2008 г. на С. апелативен съд. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че не е налице непълнота на определението, която да бъде отстранена по реда на чл.250, ал.1 ГПК. Изводът за неоснователност на молбата е правилен. Непълен е този съдебен акт, който не обхваща целия спорен предмет. Твърденията само за непълнота на мотивите на определението относно приложимостта на разпоредбата на § 2, ал.11 ПЗР ГПК, обуславят неоснователност на молбата за допълване на определението. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.