Определение № 11333 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на М. Д. Д., срещу определение № 4378 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 11721/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ на Председателя на Софийски районен съд (СРС) и заместник председателя на същия съд да предоставят информация, поискана от жалбоподателя, като процесуално недопустима. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Иска да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира подадената частна жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел за установено, че подадената първоначална жалба не отговаря на изискванията за форма и съдържание и не може да се направи преценка за пределите на търсената защита и предмета на делото. Изложил е доводи, че въпреки многократно даваните му указания жалбоподателят не е посочил конкретен административен акт, който обжалва, както и че не се е позовал на направено искане по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съдът е приел, че посочените от жалбоподателя ответници - председателят на СРС и заместник председателя, изготвили писмото отговор не са административни органи, нито са постановили отговор в процедура по ЗДОИ, защото такива искания не са неправени, нито е заявено искане за получаване на информация от такова естество. Посочил е, че доказателствените искания на жалбоподателя са допустими само при наличие на годен за оспорване акт, действие или бездействие на административен орган, а такива в случая не са установени. Въз основа на изложеното съдът е приел, че липсва годен за оспорване административен акт, който да бъде предмет на настоящото производство по оспорване на индивидуален административен акт. С оглед изложеното жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбите на чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 АПК жалбата до съда следва да съдържа указание в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането на жалбоподателя спрямо този акт. Съдът е проявил дължимата по закон активност и надлежно, и своевременно е указал необходимостта от отстраняване на констатираните нередовности на жалбата. Видно от представените по делото материали, въпреки дадените изрични и подробни указания, жалбоподателят не е индвидуализирал и не посочил административен акт който може да бъде оспорен по реда на АПК, респективно в какво се състои неговата незаконосъобразност. Представените по делото молби - уточнения от Д. не внасят яснота в предмета на спора, а направените в тях искания, нямат връзка с правомощията на административния съд. С оглед така установеното съдът след обстоен анализ на постъпилите по делото в хода на производството материали, правилно е приел, че в случая липсва годен за оспорване административен акт по реда и условията на АПК. Правилни са и изложените доводи, че в настоящия случай не се установява започване на производство по реда на ЗДОИ. Искането на жалбоподателя за представяне на записи от камери не съставляват информация по смисъла на закона. Липсата на ясно очертан предмет на спора препятства възможността за ефективен съдебен контрол, поради което законосъобразно и обосновано същата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. С оглед изложеното постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, АПК, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение