Определение № 109 от 19.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 100/2009 г.
ВКСII търговско отделение19.02.2009reporting judge Тодор Домузчиев
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 254/24.11.2008 год. по гр. д. № 2657/2003 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК. С оплакване за незаконосъобразност А. В. Д., в качеството си на представляващ “Б” О., със седалище и адрес на управление гр. С., кв. “Б”, ул. “. № 27, район “В”, е подал частна жалба вх. № 8832/29.12.2008 год. против въззивно определение № 254/24.11.2008 год. по гр. д. № 2657/2003 год. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без уважение молбата на “Б” О. гр. С. за възстановяване на срока по чл. 285 ГПК, определен с разпореждане от 10.07.2008 год. за отстраняване на нередовностите по подадената от дружеството касационна жалба вх. № 5048/09.07.2008 год. срещу решението от 26.05.2008 год. по гр. д. № 2657/03 год. на САС. Ответникът по частната жалба –Л. Х. П. от гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. По делото е установено следното: “Б” О. гр. С., чрез пълномощника си адвокат Д, е подал касационна жалба вх. № 5048/09.07.2008 год. срещу решение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 2657/03 год. на САС, като в жалбата е посочен адрес: гр. С., ул. “. № 1. С разпореждане от 10.07.08 год. на основание чл. 285 ал. І ГПК, САС е разпоредил касаторът да внесе 30,00 лв. по сметката на ВКС, да изложи съгласно чл. 284, ал. І, т. 3 ГПК касационните основания за обжалване, да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК, и да представи пълномощно за процесуално представителство. Съобщението e изпратено на посочения в касационната жалба адрес и е получено на 14.07.2008 год. от лицето М. Д., като е отбелязано в призовката, че той е служител на длъжност помощник в нот. кантора. С обжалваното определение САС приема, че молбата - вх. № 6627/07.10.2008 год., на “Б” О. гр. С. по чл. 64 от ГПК за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда от 10.07.08 год., е неоснователна. Изложени са подробни съображения, че съобщението с указанията е редовно изпратено и получено от лицето Д., който е приемал и други съобщения за дружеството и, че не са налице условия за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като не са доказани наличия на особени непредвидени обстоятелства. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 64 ал. ІІ ГПК, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Обосновано е прието от САС, че твърденията на “Б” О., че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства не е доказано, тъй като не са установени наличия на обективни причини препятствуващи изпълнението на дадените от съда указания. Без значение е адреса на пълномощника на касатора и адреса на дружеството, когато пълномощникът посочва в касационната жалба адрес: гр. С., ул. “. № 1, и затова съдът правилно е изпратил съобщението с указанията на този адрес, още повече, че този адрес е посочен от ищеца “Б” О. още в исковата му молба и на него са изпращани съобщения както от първата инстанция, така и от въззивния съд, и съобщенията са получавани от същото лице М. Д. ВКС, ІІ т. о. не споделя довода на жалбоподателя, че изпратеното от съда съобщение до страната на адреса посочен от нейния пълномощник, представлява процедурно нарушение на правилата за призоваване и връчване на съобщения. Да се приеме, че при посочен от пълномощника на страната адрес, съдът следва да изпраща съобщения на адреса на дружеството, или на адреса на адвоката-пълномощник, означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, което, както правилно е прието и от въззивния съд, процесуалният закон изключва и затова молителят не може да черпи благоприятни последици от това. Предвид изложеното въззивното определение с което не се уважава молбата за възстановяване на пропуснат срок е правилно, и затова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
Cited provisions
9- чл. 285 ГПК
- чл. 64 ГПК
- чл. 274
- чл. 275
- чл. 276
- чл. 280
- чл. 284
- чл. 285
- чл. 64