Определение № 10762 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2024 г.

Производството е по реда чл. 135, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Административен съд – Пловдив относно това кой е компетентният съд, който следва да се произнесе по подадената искова молба от П. Т. З. от гр. Димитровград против Община Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нищожна или незаконосъобразна разпоредба от Приложение № 8.2 в частта: „Общински институт „Старинен Пловдив“, 1.1 за възрастни, с изключение на Епископска базилика – 5 лева“ от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета от Общински съвет Пловдив. Първоначално исковата молба е подадена в АС - Пловдив на основание чл. 204, ал. 2 АПК за съвместното ѝ разглеждане с жалбата против Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета от Общински съвет – Пловдив, в горепосочената ѝ част. С определение № 5364/14.06.2024 г., постановено по адм. дело №1243/2024 г. по описа на АС - Пловдив, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Хасково, като е прието, че макар оспорването на подзаконов нормативен акт да се разглежда от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал акта, то за исковете за обезщетения не са налице предпоставките по чл. 133, ал. 3 АПК за разглеждане на спора от АС - Пловдив. Отделно от това е посочено още, че З. е с адресна регистрация в гр. Димитровград, който град попада в съдебния район на АС - Хасково. С определение № 2764/05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 558/2024 г. АС - Хасково повдигнал спор за подсъдност с АС - Пловдив, като приел, че в Пловдив се разглежда делото, образувано по жалба на З. против Наредбата, и че в настоящия случай ищецът е направил избор да предяви искът си пред АС - Пловдив. По повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Административен съд – Пловдив, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема следното: Досежно разглеждане на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, специалната норма на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ предвижда възможност ищеца сам да избере съда, пред който да предяви исковата си претенция. Изборът на ищеца по горепосочената норма е ограничен до две възможности. Той може да избере между съда по мястото на увреждането и съда по настоящия му адрес /седалище/, когато мястото на увреждане и настоящият адрес /седалище/ не съвпадат. В случая безспорно се установява, че ищецът П. Т. З. е с адрес в гр. Димитровград, но той е упражнил правото си на избор, като е предявил иска си с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Пловдив пред Административен съд – Пловдив. Изборът си З. е потвърдил и в приложена по делото молба. Предвид изложеното Върховният административен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 135, ал. 6 АПК и следва да бъде определен Административен съд - Пловдив за компетентен да разгледа искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от П. Т. З. против Община Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нищожна или незаконосъобразна разпоредба от Приложение № 8.2 в частта: „Общински институт „Старинен Пловдив“, 1.1 за възрастни, с изключение на Епископска базилика – 5 лева“ от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета от Общински съвет Пловдив. Мотивиран така, и на основание чл. 135, ал. 4, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение